Преизчисляват размера на отпуснатите вече пенсии до 4 ноември 2019 г., експертите на НОИ смятат и по двете методики, сега избирали повече трите „златни“ години
НОИ ще върне часовника за 7707 кандидат-пенсионери. Толкова са хората подали заявление за пенсиониране от началото на годината до 7 май 2019 г., когато стана ясно, че коефициентът, по който се
определя размерът на пенсията, може да се определя по старата и по новата методика. Те са и първите, които ще избират между изчисляване на базата на три последователни години с висок доход и
осигурителни вноски, или на основата на доходите, които са получавали след 2000 година, коментираха за "Монитор" от НОИ. До тази ситуация се стигна, след като се прие промяна в Кодекса за социално
осигуряване, според която от 1 януари 2019 г. пенсиите се определят само по доходите след 2000 година. Това обаче предизвика протести и в крайна сметка се реши да се даде гратисен период от три
години-до края на 2021 г., в който хората ще имат възможността да направят избор на по-благоприятния за тях вариант.
Въпросните 7707 кандидат-пенсионери ще имат възможност да подадат заявления за преизчисляване на пенсията в шестмесечен срок – до 4 ноември.
НОИ отвори мобилни приемни, в които експерти на института консултират кандидат-пенсионерите да могат да направят правилния избор. На експертите се налага да решават много и различни казуси,
установи проверка на "Монитор". Често при тях идват бъдещи пенсионери с липсващи документи или с неяснота как да си подредят стажа. Когато заявлението се подаде в съответната териториална дирекция
на НОИ, ако има несъответствия, срокът за оправяне на документите за пенсиониране е един месец. Изнесените приемни помагат тези несъответствия да се предвидят и да се отстранят преди подаване на
заявлението. Тъй като новият Закон за защита на личните данни не допуска заявлението за пенсиониране да се подава по пощата, а само лично, приемните спестяват и пътуването до областния град.
Опитът от приемните показва, че не са малко хората, на които години от стажа им се губят по различни причини. Най-често това се случва при ликвидиране или приватизация на предприятията. Принципно,
ведомостите от закритите дружества се съхраняват в архива на НОИ. При подаване на заявление за пенсиониране те се изискват от териториалната дирекция с протокол. Имало случаи обаче, в които
документацията не е водена коректно и в нея има празноти. В някогашните земеделски структури на АПК и ТКЗС например се водели партидни книги, в които са отразени планираните работни дни, но те не
винаги са отработени. На места пък били записани само сумите, но не и работните дни. В трети случаи в някогашните предприятия жените в майчинство се записвали в отделна ведомост, която нерядко
липсва и няма как да се докажат годините, прекарани в майчинство. Месеци се губят и от това, че парите за майчинство често са изплащани накуп за три месеца.
Експертите са установявали и не малко опити за злоупотреби, в които се представят стари документи с печат и подпис на лице, което не може да носи отговорност. Затова внесените документи за
отпускане на пенсия задължително се сравняват с тези в архивите.
Според експертите на НОИ, новата методика с определяне на коефициента по доходите след 2000 година е въведена точно заради неточните данни и за да се избегнат злоупотреби. От 1998 г. до 2000-а
персоналният регистър на НОИ е бил експериментален. През тези години част от данните са на хартиен носител, а други са били въвеждани в онлайн масива. След Милениума регистърът вече работи и цялата
информация е въведена в него.
Почти всички, които са ползвали досега услугите на мобилните приемни на НОИ, настояват да им се направят прогнозни изчисления и по двете методики, за да могат да преценят коя е по-благоприятна за
тях, обясниха експерти. Досегашната практика сочи, че тези, които не са прекъсвали трудовия си стаж, предпочитат старата методика и те за момента са по-голямата част от кандидат-пенсионерите.
Хората, които по различни причини имат дупки в стажа, се ориентират към новата. Когато празнотите са под 5 години, те си заплащат стажа, каквато възможност дава нормативната уредба.
