Откъде изтичат личните ни данни и как можем да се защитим?
Бързите кредити, които се уговарят и изплащат онлайн, вече взимат жертви. Разбира се, не в прекия смисъл на думата. Поне три пъти на ден някой се опитва да изтегли пари с чужди лични данни само от
една фирма за бързи кредити в интернет. Откъде изтичат личните ни данни и как можем да се защитим?
Една от жертвите два пъти се разминава по случайност с възможността да изплаща чужд кредит, взет по интернет на нейно име. От сайта, който предлага бързи кредити, получили заявка с нейните данни и
работно място. Проверили дали подателят знае преди да отпуснат сумата.
„Обадих се на оставения телефон и разбрах, че от мое име е заявен кредит. Отказах да съм заявявала кредит. Разбрах обаче, че разполагат с всичките ми данни - ЕГН, лична карта, адрес,”
разказва жената. „Очевидно ставаше въпрос за злоупотреба. Освен това ме увериха, че не съм първият случай за деня. Аз съм третият човек, когото проверяват и се оказва, че и трите пъти човекът не
иска кредит.”
От сайта за онлайн кредитиране проверяват не само с обаждане кой иска пари.
„Ние имаме възможност да засичаме IP-a и определени други данни, така че на база на тази информация, с която разполагаме, системата ни дава информация дали това е злоупотреба или не,” обясни
управителят Росица Стакева.
„Дадена е банкова сметка и телефон за връзка, които не са мои,” продължава разказа си пострадалата от измамата. „На тази банкова сметка да бъдат внесени парите, а ще го изплаща някой друг. Става
въпрос за сума от 300 лева, като след месец се връщат 400.”
Жената, която ни сигнализира е подала жалба в полицията, но още няма отговор кой е опитал да я измами. Казва, че никога не е споделяла личните си данни, дори не е пазарувала он лайн. „И въпросът ми
е от къде са ми изтекли личните данни и кой позволява да се отпускат кредити без да е видяно лицето.”
От Комисията за защита на личните данни казват, че могат да наложат само административно наказание и то в случай, че полицията изясни кой и от къде е злоупотребил с данните. Но полицията не
разследва опити за измами или реализирани измами за суми, които законът смята за незначителни. Така защитата на данните ни остава предимно наша грижа.
„Ами за съжаление така 50 на 50 са случаите, в които ние сами някъде доброволно сме ги дали, къде от това, че не ни се занимава да изписваме определени формуляри или да диктуваме на някой данните,
в много случаи даваме да се направи копие или да се сканира включително и акт за раждане, включително и лична карта, за да си спестим едно усилие в повече,” казва Венета Шопова, председател на
комисията за защита на личните данни. „Прави ми впечатление предколедно, предновогодишно – в една кутия за томбола в голям магазин събират лични данни. Кутията дори е прозрачна. Беше пълна.”
Когато сигнализираме в прокуратурата, в съответните районни, че има такива опити за измама, те не ги третират по никакъв начин, не търсят тези лица, т. е всичко остава на ниво опит, т .е вие не сте
измамени и нямате право да потърсите правата си.
Все пак, познавачите съветват да се огледате в най-близките си, когато някой се опита да ви уязви с ваша информация. Обикновено злоупотребяват с личните данни членове на семейството, приятели и
дори има случаи, в които колеги злоупотребяват.
Не всички он лайн кредитори проверяват сериозно на кого отпускат пари, защото законът не ги задължава да го правят за суми до 400 лева. Повечето фирми обаче вече са се насочили и към такъв начин на
проверка, защото предотвратяват и свои загуби.
Остава да разчитаме на лоялни приятели и колеги и бдителни кредитори. А гаранция, че данните ни няма да попаднат в чужди ръце - няма.
