Предпоследни сме по консумация в ЕС
Малко над 50%, или всеки втори българин над 15 години не яде плодове и зеленчуци всеки ден. Това сочи бюлетин на Центъра за икономически анализи в селското стопанство (CAPA) към Института по
аграрна икономика, позовавайки се на данни за Евростат. В информацията се посочва още, че причини за това са доходите и образованието, пише в. Монитор в днешния си брой.
Според информацията на организацията страната е на предпоследно място в страните от ЕС по консумация на зарзават. След нас е само Румъния, където 65 на сто от населението не слага на трапезата си
всеки ден плодове и зеленчуци. В бюлетина се посочва още, че средно в Европа това се отнася за 34 на сто от хората.
През 2015 г. на човек се падат около 190 кг годишно зеленчуци, като в тях влизат както пресните, така и преработените. Това е с 4 на сто по-малко спрямо година по-рано, а спрямо 2000 г. спадът е с
12%.
Увеличаване на дела на директните продажби в сектора е световна тенденция в търговията на плодове и зеленчуци, пишат още анализаторите. Според тях това дава по-голям шанс на малките стопанства,
защото могат да разчитат на по-високи цени и по-ниски разходи за достигане до пазара и потребителите. Обикновено парите, за които продукцията се взима от производителя, е около 25% от крайната
цена, на която се продава стоката. В бюлетина се посочва още, че през последните години значително намалява делът на фермерския продукт от парите, които дава купувачът за него. Например през 80-те
той е бил близо 40%, а в началото на 2000 г. спада до 28 на сто. Анализаторите посочват, че у нас обикновено през октомври цените на плодовете и зеленчуците тръгват нагоре, а следващия месец се
очаква ново поскъпване. Освен това вносът на зарзават превишава значително износа. През последните 2-3 години едно от най-чувствителните увеличения сред зеленчуците е при доматите.
Производството на слънчоглед у нас тази година се очаква до достигне 1,6-1,7 млн. т., прогнозират още от САРА. През октомври прибраната продукция се търгуваше за около 640 лв. за тон, което е малко
над цената, на която тръгнаха продажбите на новата реколта, но е доста по-ниска от миналогодишната от 700 лв. за тон.
Цената на слънчогледовото олио през септември е приблизително равна на миналогодишната за същия период, но за последните 5 години е паднала с 25%. Понижение се отчита и при пшеницата, ечемика и
царевицата. Цените на житото са с около 8 на сто по-ниски спрямо миналата година, въпреки че реколтата е с 4-5% повече. Тазгодишното производство на пшеница в ЕС се изчислява на 138 млн. тона, или
с 15,5 млн. т по-малко в сравнение с реколтата от 2015 г. Основното намаление идва от Франция, където се очаква прибраната продукция да е с 30% по-малко.
Продажбите на царевица тази година започна на нива от 270-280 лв. за тон, но през октомври се отчита спад до 260 лв. за тон. Изкупните цени при ечемика от началото на новата реколта започна на
ниски нива от 230 лв. за тон. Това е с около 11% по-евтино спрямо миналата година. Подобно понижение обаче на международните пазари не се наблюдава, посочват анализаторите.
