В селата не желаят да дарят орган от суеверие
Почти всеки втори роднина е отказал близкият му, изпаднал в мозъчна смърт, да стане донор. От общо 89 роднини и съпрузи 23-ма са били категорични, че не желаят органите и тъканите на техните
покойници да спасят чужд живот. Това показват данните на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за две години и девет месеца - от 2017 до 4 октомври 2019-та, пеше в. Монитор. През 2017 са
попитани 43 човека, отказите са 13, което прави 33%. За 2018 – проведените интервюта с близки са 29, като 7 са отказите, което е 25 на сто. 2019 г. - до 3 октомври са проведени разговори със 17
роднини - отказите са 3. Независимо че броят на несъгласията намалява, това е привидно, тъй като намалява и броят на потенциалните донори от тези, които са изпаднали в мозъчна смърт. Това каза за
"Монитор" д-р Евелина Цветкова, директор на дирекция "Координация на трансплантациите и асистираната репродукция" в агенцията. Най-често изтъкваните причини са емоционални, тъй като става въпрос за
млади хора, загинали внезапно. За семействата им е много трудно да вземат решение. В някои райони на страната хората отказват по чисто суеверни причини, независимо че официалната религия няма нищо
против донорството, допълни тя.
В същото време 1 153 болни чакат трансплантация на орган у нас към 3 октомври, показват данни на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". От тях най-много са тези, които се нуждаят от бъбреци -
1 032 човека. Други 52-ма имат нужда от нов черен дроб, 41 – от сърце, 18 – от бял дроб, 10 от панкреас. За разлика от други години няма чакащи за тънко черво.
Такъв тип трансплантации у нас не се извършват дори да се появи донор. В такива случаи органът се предоставя на европейските системи за обмен на органи Така, включените в регистъра на чакащите
разчитат единствено на възможността да се намери подходящ дарител в чужбина и там да им бъде направена операцията.
След почти тригодишно прекъсване на тези интервенции за наши сънародници зад граница, от тази пролет те отново се осъществяват, след като бяха подписани редица договори за сътрудничество, припомни
д-р Евелина Цветкова. Всички в листата са подготвени, наблюдават ги лекари от Клиниката по пулмология във Военно-медицинска академия. Те са готови да заминат щом бъде обявена възможността за донор,
който отговаря на показателите на реципиента, увери лекарката.
Очаква се до година-две такива трансплантации вече да се извършват и у нас. От януари 2020 г. български лекари от Университетската специализирана болница "Света Екатерина" започват обучение във
Виена за присаждане на бял дроб. Техни колеги от Военно-медицинска академия пък, ще бъдат обучавани в Австрия как да подготвят и наблюдават пациентите, очакващи бъбречна трансплантация в
предоперативния период.
Като основна причина за липсата на донори от хора, изпаднали в мозъчна смърт, д-р Цветкова посочи, че не всички сертифицирани болници за донорски бази си дават труда да откриват и съобщават за
потенциални трупни донори. Тези бази в България са общо 34.
Причината е, че откриването и поддържането на изпаднал в мозъчна смърт е допълнителна грижа за лекарските и сестринските екипи в реанимациите. Затова и подаваните случаи са малко, независимо че за
тази дейност екипите и лечебните заведения получават допълнителни средства от държавата по наредба 29. За откриването на потенциален донор в мозъчна смърт за процедурата се плащат 1500 лева, като
според специална наредба 50% от тях е за възнаграждение на персонала От тези 50 процента 75 на сто са за координатора. Отделно установяването на мозъчна смърт се финансира с 800 лева, а за
поддържането на донора – до 5000 лева.
Действително държавата плаща на болниците и медиците, но средствата не са достатъчни. Необходимо е те да се увеличат, защото поддържането на донора струва много повече от 5000 лева, заяви за
"Монитор" Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните - АТО "Бъдеще за всички". Той е бивш полицай, получава ново сърце на 24 ноември 2006 г. и е вторият
трансплантират, след като присажданията на сърца в България бяха възстановени.
Недостатъчни са и средствата за самите трансплантации. Сега за тях се плащат 60 000 лева при положение, че една такава операция е около 200 000 лева, подчерта Евгени Георгиев.
По традиция най-активни в съобщаването на донорски ситуации са университетските болници в Плевен и във Варна, Многопрофилната за активно лечение във Велико Търново и тази в Бургас. За разлика от
тях, независимо че в софийските болници се лекуват и попадат най-тежките травматологични случаи, те не са от активните по отношение на откриване на потенциални донори. За тази неблагоприятна
тенденция сочат данните на агенцията. Според тях през миналата година са извършени общо 25 бъбречни трансплантации, като 20 са от трупен донор и 5 – от жив. Същевременно над 1000 души се нуждаят от
трансплантация на бъбрек.
Към 3 октомври най-активни в издирването на дарители се оказва Великотърновската болница, която е подала 1 бял дроб, 8 бъбрека, 4 черни дроба и 1 сърце. Следва я "Пирогов" с 1 бял дроб, 2 бъбрека,
2 черни дроба и 1 сърце. Булгаската, Кюстендилската и Силистренската болница, както и Университетската "Лозенец" са подали общо 8 бъбрека, 2 черни дроба, 1 сърце и 2 бели дроба. Всички те са в
резултат на 12 донорски ситуации. В резултат на тях в България са спасени 36 живота и 7 в чужбина.
Семействата на донорите, изпаднали в мозъчна смърт, получават 2000 лева за разходите по погребението.
