Най-високи стойности на заети млади хора на възраст 15-30 години са има в Холандия и Норвегия - 88 на сто, Швейцария - 87 на сто, Австрия - 84 на сто, Люксембург - 82 на сто, Кипър и Дания - 81 на сто, Германия и Словения - 80 на сто
Близо 70% от завършилите образование младежи в ЕС на възраст 15-30 години са имали значителни трудности при намирането на първа работа през 2009 г., а около 30% изобщо не са успявали да намерят.
Причината е, че почти всеки трети младеж е имал нисък потенциал за пазара на труда.
Това отчита анализ на Евростат, посветен на прехода от образование към първата значима работа, предаде БТА.
Около 96 милиона млади хора на възраст 15-30 г. са живели в страните-членки на ЕС през 2009 г. В повечето страни задължителното образование завършва на възраст между 14 и 17 години. Средната възраст за напускане на висшето образование и започване на работа е била 21 години.
Най-рано излизат на пазара на труда в Малта и Турция (също включена в изследването) - средно по на около 18 години. За България средната възраст за излизане на трудовия пазар на младите хора е 19,6 години.
Най-високи стойности на заети млади хора на възраст 15-30 години са има в Холандия и Норвегия - 88 на сто, Швейцария - 87 на сто, Австрия - 84 на сто, Люксембург - 82 на сто, Кипър и Дания - 81 на сто, Германия и Словения - 80 на сто.
Най-ниски данни за трудова заетост на младите хора са регистрирани в Литва, Латвия и Унгария - под 30 на сто.
България заедно с Румъния е в "златната среда" на класацията по трудова заетост на младите - малко над 30 на сто.
Според анализа на Евростат младите хора в ЕС, които са напуснали образованието и търсят своята значима първа работа най-лесно се справят с това в Исландия, където си намират работа средно за 3,3 месеца, следват Швеция - 3,5 месеца и Великобритания - 4,4 месеца.
Средният период за търсене на работа от млади хора в ЕС е 6-7 месеца.
Данни на НСИ отчитат, че от около 780 хиляди ученици от 1 до 13-ти клас на учебната 2010/2011 г. - напусналите училище по различни причини българчета са около 18 хиляди. От тази цифра около 5,5 хиляди деца са напуснали училище между 1 и 4 клас, около 7 000 са напуснали между 5 и 8 клас, а около 6 хиляди - между 9 - 13 клас.
По данните на НСИ 18 000 е най-ниската цифра като брой напуснали ученици за последните 10 години, тъй като обикновено броят на напускащите родното образование варира между 20 и 30 хиляди на година.
Най-масово са напускали българските училища през 2003 и 2004 г. - средно по над 31 хиляди млади българи.
През 2011 г. безработицата сред младежите на възраст 15-24 г. е била 65 хиляди души, а безработните между 25-34 г. са били 90 хиляди.
От общия брой безработни през 2011 г. (над 370 хиляди) - 207 хиляди са били със средно образование, 91 хиляди - с основно образование и около 30 хиляди - с начално образование.
Всеки четвърти българин до 30 г. не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува, писа миналата година "Дойче веле". По този показател България "изпреварва" дори закъсалата Гърция.
Само 20% от завършилите висше образование работят по специалността си.
