Затягат кредитирането по настояване на МВФ; Кабинетът ще пести, за да приключи годината без дефицит в бюджета
Управителят на БНБ Иван Искров подари на Джералд Шиф 3 картини от Йордан Димитров за спомен от България и от благоприятно приключилите преговори с правителството. "Не съм свикнал да получавам подаръци преди Коледа", пошегува се шефът на мисията на МВФ за България.
По настояване на МВФ Българската народна банка трябва да въведе четири мерки за затягане на кредитирането и на контрола върху банките. Това стана ясно вчера след края на поредната мисия на фонда у
нас.
До февруари централната банка ще разшири кредитния регистър, като впише в него всички раздадени заеми. Сега на отчет се водят само кредитите в размер над 10 000 лв. Така банките ще могат да следят
всеки кандидат за кредит дали има други заеми, в какъв размер са и обслужва ли ги редовно. "Не би трябвало това да затрудни получаването на кредити. Просто банките по-отблизо ще следят кой какви
кредити е изтеглил и дали е рисков клиент", коментира управителят на БНБ Иван Искров.
От февруари за загуба ще се смятат заеми с просрочие над 90 дни, а не над 120 дни, както е сега. Освен това централната банка ще увеличи ревизиите на място в търговските банки, за да следи
качеството на кредитите. С трезорите ще се обсъждат кредитните им стратегии, особено за потребителските заеми.
"Мерките ще имат положителен ефект върху дейността на банките, но могат да доведат до ограничаване на кредитната дейност, особено на банки, поели по-голям риск при отпускането на заеми", коментира
шефът на ДСК Красимир Ангарски за в. "Сега". Според шефа на Пощенска банка Мартин Заимов добрите банки няма да ограничат кредитирането.
Мисията на МВФ поиска тези мерки заради нарасналия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Според фонда нарасналото кредитиране е една от причините да расте вносът и да се увеличава
дефицитът по текущата сметка.
Фондът и правителството са се договорили тази година да бъде приключена с нулев бюджетен дефицит вместо с планирания 0,7% от БВП. В замяна фондът е отстъпил дефицитът в бюджет 2004 да остане 0,7%
от БВП, вместо да се намали.
"Нулевият дефицит тази година ще се постигне чрез преизпълнението на приходите, което се очаква да е около 400-500 млн. лв.", обясни финансовият министър Милен Велчев. Част от това преизпълнение ще
бъде спестена, за да се покрие планираният дефицит от 260 млн. лв. Нямало да се наложи правителството да съкращава планирани разходи или да се отказва от планираните извънредни плащания към
здравната каса, общините и на коледни добавки за пенсионерите.
БЕЗПОКОЙСТВО
МВФ се е съгласил в бюджет 2004 да се запазят разходите под черта от 800 млн. лв. Правителството се кани да изхарчи толкова за пътища и земеделие. Фондът обаче
продължава да смята, че така записани разходите ще са непрозрачни. "Има нужда от повече разходи за пътища, но искаме да сме сигурни, че те ще се правят по най-ефективния начин", заяви шефът на
мисията Джералд Шиф. Затова МВФ е поискал кабинетът да отложи тези разходи за по-късно през следващата година, за да е сигурно, че няма да повлияят върху икономическата обстановка и да ги съгласува
със Световната банка.
"Властите трябва да проявят предпазливост при използването на средства от фискалния резерв за извънбюджетни разходи или придобиване на активи за политически цели, за да се избегнат евентуални
неблагоприятни макроикономически последствия", допълниха от МВФ.
