3844 сирачета с нов дом за седем години, най-много хлапета отишли в Плевен и Монтана
Всяко второ дете, което чака за осиновяване, е с увреждане. Това сочат данните на Агенцията за социално подпомагане (АСП), предоставени на "Монитор". Общо в регистъра за осиновяване са вписани
1942-ма малчугани, като 964 от тях страдат от някакъв вид заболяване. Това означава, че всяко второ дете е с увреждане. За година броят на малките инвалиди, търсещи мама и татко, е намалял с 83.
Същевременно за същия период кандидат-осиновителите са се увеличили с 22-ма, като в края на 2018 г. броят им е 1508. Това означава, че броят на малчуганите, които могат да бъдат осиновени, е
по-голям, отколкото на желаещите да ги вземат в своя дом. Тенденцията продължава вече 7 години, като по данни на АСП разликата най-осезаемо се е усещала през 2011 г., когато вписаните деца в
регистъра са били с 61% повече. Осиновените хлапета през деветмесечието на 2018 г. са 395, като до края на годината броят им нарасна до 489. Най-много осиновени деца има в областите Плевен,
Монтана, Варна, Смолян, София и Хасково. Най-малък е броят на намерилите мама и татко в областите Силистра и Габрово.
Едва 20 от всички осиновени са с увреждания, като най-много болни сирачета - по 4, са намерили своя нов дом във Варна и Кюстендил. За сравнение преди 7 години са били осиновени общо 720 сирачета.
От тогава до сега всяка година броят им намалява с поне 30 деца. Ръст в осиновяванията има единствено през 2013 г. За същия период семейство са намерили общо 3844 хлапета, от които над 40 са с
увреждания. По-ниският брой осиновени деца спрямо броя на кандидатите се обяснява с това, че желаещите да станат родители заявяват определени предпочитания за хлапетата. Сред тях са възраст от 0 до
3 г., добро здравословно състояние, български произход, както и липса на фамилна обремененост. От анализ на Агенцията за социално подпомагане става ясно, че през 2017 г. от 578 осиновени деца 473
са били до три годинки. Едва 55 са били хлапетата между 3 и 5 годинки, а 45 – между 5 и 10 г. Децата над 10 години са били най-голямата група, която чака за ново семейство – 1338. Само 5 от тях са
намерили своя нов дом.
Преди да бъдат одобрени осиновителите, социалните изготвят задълбочена комплексна оценка на кандидатите дали са годни да се грижат за хлапето, уточняват от Агенцията за социално подпомагане.
Проучва се както личният и социалният живот на бъдещите родители, така и здравословното състояние, моралните им качества. За да им бъде издадено разрешение за вписване в регистъра, се взимат
предвид и възможностите родителите да осигурят физическо, психическо и социално благополучие на детето.
895 българчета търсят дом зад граница. Това обикновено са хлапета, които са с различна степен на увреждане или са получили няколко отказа за осиновяване в България. От документите на правосъдното
ведомство, в чиято система за международно осиновяване са вписани децата, става ясно, че броят им е намалял с 21 за три месеца. През ноември 2018 г. активните профили на чакащи за мама и татко са
били 916. От всички 859 сирачета за последните 6 месеца не е постъпила молба от акредитирана организация за предоставяне на възможност за търсене на семейство за 717 деца. Точно толкова бяха
неактивните профили на хлапета и през ноември миналата година. На фона на тези цифри обаче за 86 вече текат процедури за осиновяване от родители зад граница. При 50 деца са одобрени молби на
осиновяващи за окомплектоване и вписване в 6-месечен срок, а 36 деца са в процедура с определен осиновяващ. От правосъдното ведомство уточняват още, че броят на хлапетата, чиито профили са
разпределени между акредитираните организации за търсене на осиновяващ, е 145. Това означава, че за тях има интерес от кандидат-семейства в чужбина. След като българче отиде в чуждо семейство,
местните социални са задължени да изготвят доклади за адаптацията му през 6 месеца в продължение на 2 години.
