Основният индикатор, определящ дълговата тежест - съотношението държавен дълг/БВП, в края на 2011 г. възлиза на 15,5 на сто и бележи увеличение от 1,8 процента спрямо отчетеното му ниво в края на 2008 г.
Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г. се очаква да бъде приета на редовното заседание на кабинета утре, съобщи пресслужбата на МС.
Основната цел на дълговата политика през тригодишния период ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение при оптимални цена и степен на риск.
Към края на 2011 г. номиналният размер на държавният дълг възлиза на 11 629,1 млн. лв., като в рамките на периода 2009-2011 г. отбелязва увеличение с 2 159,9 млн. лв. спрямо края на 2008 г. Нарастването му се дължи основно на повишението на вътрешния държавен дълг, чийто размер се увеличава през всяка една от трите години, достигайки 41 на сто от държавния дълг в края на 2011 г. Външният дълг намалява с около 8,9 процента.
Миналата седмица България реализира на международните пазари емисия от еврооблигации. Страната ни успя да пласира 950 млн. евро дълг при доходност от 4.4%, а презаписването бе повече от 5 пъти. Следващите пращания на главници по външния дълг са през януари 2013 г. - 950 млн. евро(парите вече са осигурени от сегашната емисия), през 2015 г. за 1.5 млрд. евро и през 2018 г. - новата емисия. През последните месеци МФ преотвори и някои по-дългосрочни емисии от ДЦК, като постигнатата доходност спадна почти два пъти спрямо при емитирането им. Това се дължи както на по-близката дата до падежа им, така и на огромното количество свободни левове в българските банки. Финансовият министър Дянков имаше намерение да изплати част от външния дълг чрез емитиране на вътрешен през Сребърния фонд, но срещна лют отпол от бизнес, синдикати и опозиция и се отказа от идеята.
Основният индикатор, определящ дълговата тежест - съотношението държавен дълг/БВП, в края на 2011 г. възлиза на 15,5 на сто и бележи увеличение от 1,8 процента спрямо отчетеното му ниво в края на 2008 г. Независимо от това, този показател остава далеч под нивото от 25 на сто, определено от предишната стратегия, от средната стойност в страните от еврозоната (87,2 на сто) и от максимално допустимата референтна стойност съгласно Маастрихтските критерии (60 процента). По този показател за втора поредна година България изпреварва всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Естония.
За постигането на основната цел в стратегията правителството си поставя няколко задачи: запазване на размера на дълга на разумни нива при затвърждаване позициите на България като стабилен емитент на дълг в региона и в ЕС; оптимизиране на разходите за обслужване на дълга; максимална диверсификация при източниците на финансирането; поддържане на добре функциониращ дългов пазар на ДЦК и диверсификация на инвеститорската база.
