Вторник е последният ден, в който гръцките търговски банки ще могат да черпят евтин финансов ресурс от Европейската централна банк
От сряда гръцката банкова система навлиза в опасни води, тъй като ще трябва да използва ограничен и то доста по-скъп вътрешен ресурс. Когато и той се изчерпи, ЕЦБ може да откаже да отпуска заеми, за които не е сигурна, че някога ще бъдат върнати.
Това стана ясно след "плодотворната" среща между новоизбрания гръцки финансов министър Янис Варуфакис и управителя на ЕЦБ Марио Драги преди десетина дни и последвалото официално съобщение на банката от 4 февруари. В неделя перспективата гръцките банки да имат още по-големи затрудния в близко бъдеще се засили от обещанията на новото правителство, за реализирането на които не е ясно откъд еще намери средства.
В опит да предупреди Атина за последствията от прекратяването на преговорите с кредиторите, ЕЦБ обяви, че от 11 февруари гръцките банки губят правото си да предоставят като гаранция облигации, издадени или гарантирани от гръцкото правителство. Въпреки че кредитният рейтинг на страната е "боклук" досега това беше възможно взаради специално изключение от обичайните правила на ЕЦБ, дадено в замяна на съобразяването с условията на спасителния пакет от еврозоната и МВФ. Прекратяването на това изключение е знак, че банката вече не е сигурна в успешното изпълнение на споразумението.
Специалният режим щеше да изтече в края на февруари, заедно с края на настоящия спасителен пакет, освен ако гръцкото правителство не поиска неговото удължаване. На този етап издаваните или гарантирани от правителството облигации са по-голямата част от гаранциите, предоставяни от гръцките банки пред ЕЦБ, когато искат евтини крадити от базираната във Франкфурт институция.
Прекратяването на този режим означава, че търговските банки, за които все още е непоносимо скъпо да търсят средства на свободния пазар, ще трябва да разчитат все повече на гръцкия механизъм за спешна ликвидна помощ (ELA). Обикновено рискът по издаваните от ЕЦБ заеми се споделя между 19-те централни банки на еврозоната, включително тази в Атина. В спешни случаи обаче отделните централни банки имат правото да дават заеми на своя отговорност и при по-висока лихва на търговски банки с недостатъчно активи, които могат да ползват като гаранция.
Спешната помощ ще излезе скъпо и на правителството на Алексис Ципрас, и на банките – Атина ще предостави 50 милиарда евро на кредитните институции вместо обичайното рефинансиране. За сравнение, нуждата от средства от ЕЦБ на гръцките банки през декември 2014 г. беше 56 милиарда евро. Лихвите също са значително по-високи – докато ЕЦБ налага 0.05% върху собственото си финансиране, спешната помощ от ELA идва с лихва от 1.55%.
