С дипломатически разговори правителството ни ще се опита да се справи с евентуалните финансови загуби след решението на Гърция да облага с данък от 26% сделките с България
Това стана ясно на днешното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси, депутатите, от които извикаха за обяснения по темата министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Пред народните избраници обаче се явиха само вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева, в чиито ресор са трите ведомства, външният ни министър и по един зам.-министър на финансите и на икономиката. Председателката на финансовата комисия Менда Стоянова припомни казуса - решението на Гърция да въведе авансово данък от 26 на сто върху всички сделки с фирми от страни с преференциален данъчен режим, за да може да се изследва дали тези сделки не са фиктивни. В тази категория южната ни съседка е добавила и България.
Важна подробност е обаче, че въпросният данък все още не е прилаган. "Тези текстове са изключително дискриминационни и представляват заплаха за стокообмена между двете страни", предупреди Стоянова и посочи, че стокообменът между България и Гърция е за около 3 млрд. евро на година.
Вицепремиерът Меглена Кунева се опита да обясни от своя страна какво точно ще направи правителството, за да се справи с поставеното предизвикателство.
"Ние трябва да влезем в диалог с гръцките си колеги", призна вицепремиерът и разкри, че вече е имала няколко неформални срещи по темата. Кунева обяви и готовност от наша страна дори да се направи закон, ако ние искаме някакъв тип обезщетение за действията на Гърция. Като вицепремиер по координация на европейските политики тя посочи, че подобен данък не е консултиран с Европейската комисия. "Ние се справихме добре, казахме какво мислим, но го казахме тук, у нас. Това, което ни липсва, е разговор с Гърция", отсече вицепремиерът Меглена Кунева и призна, че в страната ни няма посещение не само на високо, но и на никакво ниво от страна на властта в Гърция.
Министърът на външните работи Даниел Митов пък сподели пред депутатите единствено, че са ясни нарушенията и за България, и за Гърция от така предложения данък.
За дипломация между българското правителство и правителството на Гърция по въпроса се обяви зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Той обаче призна, че ако подобно данъчно облагане наистина заработи, то нашата икономика ще загуби сериозен ресурс.
"26% върху стокооборота между двете страни означава 800 млн. евро по-малко на година", изтъкна зам.-министър Ананиев.
Той се опита да обясни какво точно означава данъка, като даде пример - "ако аз съм един търговец и продам стока за 100 евро на Гърция, на мен ми се плащат 74 евро. За другите 26 евро ще чакам гръцкото правителство да реши дали да ми ги даде, след това ще чакам гръцкият бизнесмен да го направи, а той може да ме забави". "Ние трябва да защитим нашите права", убеден е зам.-министърът на финансите.
