Щамът на инфлуенцата удря сърцето и бъбреците
Гъбички, а не бактерии причиняват 10% от всички пневмонии на континента тази година, прекарани в резултат на грипа. Това съобщи за "Монитор" националният консултант по миктробиология и директор на
Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, цитирайки Европейския център по грип и ОРЗ.
По думите му, това е изключително ценна информация предвид хода на терапията на заболяването. Той уточни, че въпросната гъбичка се нарича аспергилиус и е от вида на тази, която се появява като сиво
петънце, ако се навлажни хляб.
Страните от Европейския съюз вече изпращат проби за потвърждаване в Националния център по заразни и паразитни болести в България, тъй като само ние имаме лаборатория, в която те могат да бъдат
установени, каза още проф. Кантарджиев.
Вирусната вълна, която ни покосява в момента, води до тежки усложнения, като бронхит и пневмония, предупредиха джипита.
Вирусът на грипа може да удари сърцето, като докарва миокардит и перикардит, провокира и куп други увреждания. Това може да се случи дори, когато е лекуван навреме и адекватно, заявиха епидемиолози. Дали той ще удари други органи и системи зависи от това, дали човек е здрав като цяло, или страда от хронично заболяване. Обикновено инфекцията създава усложнения там, където е "слабото място" в организма. Едни от най-честите и трудно различими заболявания, провокирани от заразата, са вирусните миокардити и перикардити. Те са твърде непредсказуеми. Появяват се в резултат на грипните вируси особено тези, които са от по-резистентните щамове. Атакуват по-силно имунната система и довеждат до много бързо развиване на бактериални инфекции. От своя страна, самите вируси понякога пък атакуват миокарда на сърцето. Така в него се развиват лимфоцитни инфилтрации, довеждащи до възпаляването му. Получава се т. нар. миокардит, който представлява възпаление на сърдечения мускул. Ако това състояние не се улови навреме, се стига до тежки перикардни изливи – състояния, в които се събира течност в перикардната кухина, предупреждават кардиолози. Вирусните перикардити са най-често срещаните, особено през зимния сезон в периода на грипни епидемии. Здравната статистика недвусмислено показва, че в България те стават все повече в последните години, откакто се бележи увеличаване на заболеваемостта и на туберкулозата. Перикардитът представлява възпаление на обвивката на сърцето. Когато вирусът атакува миокардната тъкан, помпената сила на сърцето намалява. Артериалното налягане може да падне драматично дори при хора, които страдат отдавна от тежка хипертония. В резултат човек може да изпадне в шок. Типичният симптом за развиващ се миокардит е недостигът на въздух в определи моменти до прерастването му в по-продължителни пристъпи на задух. Затова, когато човек неотдавна е боледувал от грип и почувства затруднения в дишането, придружени с лесна уморяемост, трябва да си направи кардиологичен преглед. Миокардитът възниква между четвъртия и седмия ден от инфекцията, тогава, когато очакваме подобряване на състоянието и оздравяване от инфлуенцата. Ако пациентът е и хипертоник от години, но след прекаран грип кръвното му започне да се понижава, съвсем не бива да се радва. Напротив, намаляването на артериалното налягане също е белег за начален стадии на миокардит в резултат на остра вирусна инфекция. Възможно е да се стигне до остра хипотония, т. е. до рязко понижаване на кръвното. Нерядко след грип и дори по време на лечението му пациентът изпада в тежки хипертонични състояния. Дали кръвното рязко пада или се покачва, показва, че вече е налице дисфункция на миокарда. В над 10% от случаите у нас хората, прекарали грип, развиват и вирусен миокардит, което според показателите на Световната здравна организация никак не е малко. Електрокардиограмите на 43% от прекаралите тази вирусна инфекция показват отклонения от нормалното състояние за здраво сърце. Само лекарската слушалка не може да улови вирусен миокардит или поликардит. За това е необходимо да се направят изследвания. Те могат да се осъществят от личния лекар, ако той е и със специалност кардиология, или при специалист. Рисковете от грипа за хората с кардиологични проблеми също съвсем не са малки. Може да се стигне дори до смъртни случаи, ако лечението се забави. То обаче може да се овладее със силни медикаменти и венозни вливания в болница. Всяка вирусна инфекция се отразява и на сърцето независимо дали в по-слаба или в по-силна степен. В над 90% от случаите промените във функциите му по време на грипа се възстановяват с отшумяването на болестта и не остават трайни последствия за болния. Грипът удря и бъбреците, възможно е да им докара необратими увреждания. Точно от тази инфекция те започват да образуват много камъни и песъчинки. Нефролозите нямат обяснение на какво се дължи това.
