Икономист предлага преминаване на банките под държавен контрол и държавна намеса в ключови сектори на икономиката
"Гърция трябваше да напусне еврозоната още през 2010 г.. Ако продължи да членува в нея, страната ще продължи да се маргинализира." - с тези думи преподавателят по икономика в Лондонския университет
Костас Лапавицас започна лекцията си в рамките на дебата на тема: "В полза на Гърция ли е еврото?”, организирана от Института по дипломация и глобални въпроси в Атина.
За приближения до опозиционната лява партия СИРИЗА икономист кризата в Гърция не е причинена от слабостите на нейната икономика. Той посочи, цитиран от електронното издание GRReporter, че те са съществували и преди нея и допълни, че единственият начин проблемите да бъдат решени е страната да напусне еврозоната и, следователно, да се върне към
национална валута.
"Излизането няма да е лесно, но е управляемо. По този начин ще може да започне процес на поправяне на грешките в икономиката на страната. Това, което се прави днес под натиска на кредиторите не
решава нищо. Който си мисли, че се правят действия за оздравяването на икономиката и институциите греши”, заяви категорично той.
Задачата да обори аргументите на Лапавицас пое почетният професор по икономика от Икономическия университет в Атина Георгиос Битрос. Той направи кратка историческа ретроспекция, за да докаже, че не
валутата е виновна за гръцката криза, а прилаганите през годините в страната икономически политики. "През 1985-та страната фалира за пореден, 6-ти път през последните 200 години. Тогава тя беше
затворена икономика и националната й валута беше драхмата. Причините за фалита бяха две – натрупването на държавен дълг и раздуването на държавния сектор”. Професорът разказа, че по време на
дебатите около влизането или не на Гърция в еврозоната е бил раздвоен. "Приемането на еврото беше прибързано. Ако по онова време беше проведен референдум с този въпрос щях да гласувам отрицателно”,
каза той, но допълни, че не европейската валута, а лошите икономически политики са довели Гърция до днешното й състояние.
Въпреки че споделя прогнозите на Международния валутен фонд, че 2014-та ще е последната година на рецесия за Гърция и от следващата се очаква икономически ръст, Лапавицас заяви, че огромният
държавен дълг ще продължи да бъде неуправляем. "Състоянието на външния дълг може да се подобри само с опрощаването му. Според всички прогнози, през следващите няколко години се очаква икономически
ръст от средно 3,3 на сто на година. При тези условия дългът ще продължава да бъде между 140 и 150 на сто спрямо Брутния вътрешен продукт. Тази ситуация е неуправляема и всички знаят това. Дори
Международният валутен фонд е съгласен, че дългът трябва да бъде опростен, но все още не признава това. Разбира се, трябва да се обсъди как точно ще протече този процес, но като начало трябва да се
заяви ясно, че това трябва да се случи”.
Относно излизането на Гърция от еврозоната той посочи, че е за предпочитане то да премине без конфликти. "Не е изключено обаче въпросът да бъде поставен под формата на изнудване във връзка с
решаването на проблема с външния дълг”.
Според икономиста европейският Икономически и паричен съюз е един от най-неуспешните валутни съюзи. "Това не така не защото не е идеалният валутен съюз, защото Европейската централна банка не е
"истинска” централна банка, нито защото не става дума за една държава. Дълбоката причина за неуспеха му са системните различия в конкурентността на икономиките на страните-членки”.
Лапавицас посочи, че проблемът се крие в това, че Германия поддържа инфлация под средната стойност за еврозоната. "Тя поддържа ниски номинални заплати, за да подсигури конкурентността на стоките,
които изнася. По този начин еврозоната всъщност се превърна в машина за бюджетни излишъци на Германия”.
В края на лекцията си икономистът представи предложенията си за изхода на Гърция от кризата. Освен опрощаването на външния дълг те са: спиране на политиката на бюджетни съкращения, държавна намеса
за решаването на проблема с високата безработица, преминаване на банките под държавен контрол и държавна намеса в ключови сектори на икономиката, създаване на средносрочна програма за икономическо
развитие и структурно преустройство на държавния сектор.
На предложението му за одържавяване на банките професор Битрос отговори, че именно въвеждането на тази политика през 1975 г. от тогавашното правителство на Нова демокрация с национализирането на
две банки и 18 печеливши частни предприятия и индустрии е довело до застой в икономическия ръст на страната, раздуването на държавния сектор и днешното състояние на икономиката.
