Гърция може да позволи средства, държани в други държави от гръцки данъкоплатци, да бъдат декларирани в страната без да им бъдат налагани глоби
Вместо това те ще бъдат обложени с редуциран данък, като целта тези депозити да започнат да се връщат в страната и да помогнат за преодоляване недостига на средства, който заплашва да доведе държавата до фалит, съобщава "Ройтерс".
"Правителството ще предложи закон, който да позволи на гражданите доброволно да декларират депозитите си извън страната", заяви пред репортери финансовият министър Янис Варуфакис след среща с швейцарска делегация в Атина.
Страховете от изпадане от еврозоната накараха много гърци да изпратят милиарди евро в чужбина след началото на дълговата криза през 2010 г. Отливът на депозитите нанесе значителни поражения на банковата система, която днес е зависима от финансирането на централната банка. Значителна част от средствата са изпратени в швейцарски банки.
Според законопроекта, върху депозитите може да бъде наложен данък между 15 и 20%, коментира висш чиновник от финансовото министерство. Той посочва, че това би трябвало да даде повод на онези, които държат пари в чужбина, но не са ги обявили да ги декларират пред данъчните власти.
Депозиторите, които не са декларирали тези си доходи, би трябвало да платят 46% данък и 46% глоби, ако властите докажат депозитите им в чужбина. Варуфакис обяви, че след като веднъж законът бъде приет от парламента, швейцарските и гръцките власти ще подпишат политическо споразумение да обменят информация за гръцките депозити в швейцарски банки.
"Имаме споразумение с Европейския съюз за автоматично предоставяне на информация, което ще приложим и спрямо Гърция", заяви пред репортери швейцарският секретар по международните финансови въпроси Жак дьо Ватвил.
Във вторник атинският в."Катимерини" обяви, че правителството планира да въведе единна ставка за данък добавена стойност и да премахне съществуващите изключения от него. Източници на гръцкото издание в Европейската комисия съобщават за 18% ДДС за всички стоки и услуги, с изключение на лекарствата, който ще бъде въведен през второто полугодие на 2015 г.
Ако правителството на Алексис Ципрас и кредиторите на Гърция се договорят за единен ДДС, това би имало положителен ефект върху държавния бюджет, но ще се отрази върху домакинствата, защото ще оскъпи много от стоките от първа необходимост.
На практика, тази мярка ще намали 23-те процента ДДС, наложен върху много стоки услуги, но ще увеличи с 5% данъка върху храни, електричествот и много други стоки, смятани за жизнено важни.
Специалният статут на егейските острови, които се ползват с 30% намаление от ДДС също ще бъде премахнат. Първоначалната идея на тази отстъпка беше да бъдат отразени високите разходи за транспорт на стоките до островите.
"Катимерини" отбелязва, че промяната в ДДС няма непременно да доведе до увеличаване на приходната част на бюджета. Според експерти тя по-скоро може да бъде последвана от ръст на укриването на данъци.
Германският вестник "Билд" цитира подробен план на реформите, които обмисля Атина. Планът включва намаления на добавките към пенсиите, такса лукс "върху почивките по островите" и корекции на минималната заплата. Според изданието планът ще бъде обсъден на извънредна среща на Еврогрупата в сряда в Брюксел.
Според публикувания от "Билд" план правителството на Ципрас се отказва от намерението си да увеличи минималната месечна заплата от 580 евро на 751 евро и ще ползва приходите от приватизация на държавни предприятия единствено за изплащане на държавния дълг.
