Ако всеки сам инвестира за старини, е равносилно всеки сам да си направи хирургическа операция
Бившият министър на икономиката и настоящ управляващ партньор в инвестиционната компания "Експат Капитал" Николай Василев коментира за в. "Труд" критиките срещу срещу частните пенсионни фондове (ЧПФ).
Предлагаме на вниманието ви неговото мнение:
Периодично се появяват критики срещу частните пенсионни фондове (ЧПФ). Обикновено без ясни доводи и с измислени цифри, но в световната вълна към популизъм подобно говорене изглежда вървежно.
България е една от най-напредничавите страни в региона в тази сфера
Свикнали сме по много теми да сме на опашката в Европа. Но за втория и третия стълб на пенсионната система не е така. България започна реформата рано – преди около 17 г., изгради прилично
законодателство, лицензира достатъчен брой частни фондове (биха могли да са една идея по-малко), много от които са собственост на уважавани международни финансови групи. Израсна и цяло поколение
мениджъри и служители в тях, които биха били "конвертируеми" за бранша в цяла Европа. Бих добавил и опита ни със Сребърния фонд, който засега се управлява консервативно, както се очаква.
Натрупаните средства от десетина милиарда лева за 16 г. не са малко, макар и скромни спрямо мащабите на богатите държави и спрямо справедливите очаквания на българските граждани за по-високи доходи
и пенсии.
Какви са основните критики на скептиците
1. Таксите били високи
Предлага се първоначалната такса от 4,5% да отпадне. Моят коментар: Тя се плаща веднъж, а парите по всяка индивидуална партида се трупат десетки години. Разнесена във времето, тази такса е
пренебрежимо малка.
Предлага се да не се събира годишна такса за управление, а само при постигнати добри резултати. Защото през далечната 2008 г. (когато всички пазари по света претърпяха крах) доходността била
отрицателна и тогава защо осигурените да плащат такса изобщо. Моят коментар: Нормално е трудът и професионализмът да се заплащат. Тези фондове инвестират в стотици инструменти по цял свят, които
следят непрекъснато, и взимат отговорни инвестиционни решения за големи обеми. Това изисква ресурси и екип от квалифицирани професионалисти. Разходите не са ниски, а рисковете са големи.
2. Доходността била ниска
Всеки чете различно евангелие. Едни сравняват кумулативно доходността с инфлацията. Звучи логично, нали? Това се нарича time-weighted returns (доходност във времето в геометрична прогресия). Ще се
намерят години с висока инфлация през миналото десетилетие, когато доходността е била по-ниска. Но за образованите финансисти това не научно и коректно. Има много други по-коректни методи:
Money-weighted returns (тегло не на времето, а на сумите, които се управляват). Тук ЧПФ се справят добре. През последните години, когато управляват големи суми, бият инфлацията впечатляващо.
Годишните печалби днес са много по-високи от временната загуба през 2008 г.
Сравнение с други инвестиционни алтернативи. Ако не бяхме правили вноски в ЧПФ, какво щеше да стане? А) Щяха да се влеят в държавния бюджет, държавата с тези пари да увеличи пенсиите на сегашните
пенсионери. А когато ние се пенсионираме след години – я камилата, я… Или щеше да "инвестира" в мъдри проекти като "Белене-2". Б) Ако всеки сам инвестираше за пенсия, през 2007 г. щеше да си накупи
имоти по курортите, да даде заем на приятели, да ги вложи в какво ли не. И накрая резултатите да са като сам да си направи операция.
Чух в някакво предаване по телевизията "ние не сме вълци от Уолстрийт, за да спекулираме с парите си, а сме осигурени лица". Моят коментар: Това е все едно да кажа, че понеже не съм лекар като
Доктор Хаус, няма смисъл да ходя в болница. Не може всички да бъдем и техници, и адвокати. Високообразованите служители в ЧПФ се справят доста прилично, дори в международен мащаб.
3. Очакваните пенсии ще бъдат ниски
Малко са хората с професионални актюерски познания, които могат научно да изчислят при какви вноски, периоди, доходност, възраст… каква пенсия се очертава. Повечето, които коментират темата
политически, също не се интересуват от статистика.
Милионите граждани желаят:
Да работят по-малко
Да работят на черно без осигуровки и данъци или с минимални такива
Да се пенсионират по-рано
Отделна тема е колко деца се раждат и колко от младите хора остават тук, за да може с осигуровките си да платят достойни пенсии на родителите си
… и накрая да получат германски пенсии. И ако може на всички поравно – който е работил, явно се е набутал.
Звучи страхотно, нали? С втория и третия стълб не става така. Там получаваш толкова, колкото си внесъл и каквато доходност се е натрупала. И ако ти се случи нещо, децата ти ще наследят
спестеното.
4. Защо да храним частни корпорации, като може държавата да ни плаща пенсия
Темата е изцяло идеологическа. Който смята, че държавната пенсия е по-сигурна, защото винаги може да изрекетираме правителството да я вдига, просто вярва в комунистически тип икономика. Където няма
нужда да концесионираме летищата, защото и държавните стават, няма нужда от частни супермаркети с легендарни надценки, защото какво му беше лошото на кварталния магазин с 30 артикула през 80-те.
годинни Няма нужда от частни ресторанти, защото "Балкантурист" беше по-евтин. Защо да купуваме западни коли от мастити мултинационали, като и държавният "Трабант" се движи…
Примерът на Куба. Там държавата гарантира достойна пенсия. Може и да е над 10 долара. Грешният икономически модел води до лоши резултати.
Южната ни съседка. Ако всичките ти спестявания са в собствената ти държава и разчиташ на отговорността на собствените си управляващи, ще получиш узо и сълзи. Ако техните ЧПФ бяха инвестирали на
световните пазари, политическата ситуация в държавата нямаше да е толкова важна за бъдещите пенсии. Диверсификацията е ключов фактор, но тя не се постига най-добре от хора, които професионално
управляват пари.
Турция, Русия, Украйна. Там валутите се обезцениха здраво. Какво ли стана с държавната пенсия, измерена дори в левове? Питайте вашите познати.
България през 1997 г.? Пенсията беше няколко долара, а пенсионерите завиждаха на кубинците. Е, държавата нали тогава се грижеше за хората и техните пенсии, за банките, за валутата? Казано на езика
на един от най-харизматичните лидери на ХХ век Фидел Кастро, моят коментар е "¡No, gracias!" ("Не, благодаря!").
И финансовата общност има критики, но те са други
Най-важната е дали има инвестиции в свързани лица от една и съща бизнес група.
Моите изводи
При повечето бизнес дейности частният сектор се справя по-добре, ако управлението е професионално.
Държавата трябва да бъде сериозен регулатор. Комисията за финансов надзор работи все по-успешно и подкрепя инвестиционния бранш. Работата й е да стимулира развитието и да контролира да се спазват
правилата, а не да плаща пенсии.
По-висока доходност винаги е по-добре. При ЧПФ доходността е добра, а рискът е приемлив. Ако някой е племенник на Уорън Бъфет и знае как да постигне по-високи печалби, да създаде фонд и всички ще
инвестираме там. Критиците от телевизията обаче нямат такива амбиции, нито умения.
Както при цените на горивата на бензиностанциите, конкуренцията между ЧПФ средносрочно ще доведе до по-ниски такси. Това вече се случва.
Затова нека оставим пенсионните фондове да работят за спестяванията ни, а не да се занимават с кризисен пиар.
