Нужни са смели социални и икономически реформи, за да стигнем най-добрите
За пета поредна година Институтът за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман”, направи преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях.
Къде стои България в международните класации 2013?
Прегледът на осемте индекса в тазгодишното издание еднозначно показва връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите – първенците имат едни от
най-високите средни доходи на човек от населението. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост.
Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите.
За съжаление, напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад.
Къде е България?
Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително.
Например:
- страната ни отчита слаби резултати (между 40-60%) – в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост. Оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази
на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
- имаме посредствени резултати (между 60-70%) в индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес. Те класират България по-близо до
първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
-регистрираме добри резултати (70-80%) в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие. Тук България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо
до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.
Представяне на оценката на България и първенеца в класацията в ЕС
Източник: Доклади по индексите, изчисления на ИПИ
Как да стигнем първенците?
Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната.
Предложените 87 мерки в изследването на ИПИ целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации, което ще доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж.
Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по-бърз растеж, включват:
- Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование
- Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;
- Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
- Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
- Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви;
- Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
- Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
- Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК;
- Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
-Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
- Повишаване на независимостта на съдебната власт;
-Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
- Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;
- Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.
