Начислените налози с около 2 млн. по-малко спрямо предходната година
Близо 16 млн. лв. или 15 560 813 лв. са начислените суми за доставки на стоки и услуги за лични нужди, по-известно като данък "Уикенд". Това показват данни на Националната агенция по приходите
(НАП), предоставени за "Монитор". Спрямо година по-рано начислените данъци за "Уикенд" са с 2 млн. по-малко. През 2018 г. те са се равнявали на 17 452 790 лв. При начислените данъци върху разходите
в натура, свързани с лично ползване, е налице увеличение от 14 606 993 лв. до ноември 2018 г. до 15 678 597 лв. до предпоследния месец на тази година. Според експерти обаче сумите и по двете точки
може да са по-големи, тъй като не всеки декларира за какво използва фирменото имущество.
В Закона за корпоративното подходно облагане (ЗКПО) е разписано подробно как се определят данъчните ставки, въз основа на които се формира налогът. Така за служебните коли данъкът се разпределя
равномерно - по 50%, между работодател и работник. Данъчната ставка за телефоните и компютрите е 20%. Това означава, че ако една фирма декларира, че някой от автомобилите й се ползва и за лични
нужди, тя ще трябва да плати половината от ДДС-то върху стойността на автомобила. Такъв принцип действа във Великобритания, Естония, Латвия, Полша и Румъния. В Обединеното кралство задължението да
се декларира за какво се използва фирмена кола пада върху работодателя, като по този начин служителят жертва част от заплатата си срещу гориво, ваучери за грижи за детето или друга полза. Законите
са много строги и всеки трябва да проучи в какви случаи трябва да се подава декларация. При използване на колата за командировка в друг град или придвижване от вкъщи до работа и обратно поради
дадена степен на инвалидност декларация не е необходима. Когато обаче горивото се дава като заплата, то това обстоятелство трябва да се изясни пред данъчните и пред митниците. В Полша данъкът,
който се плаща за фирмена кола, се определя на база работния обем на двигателя й. Автомобил с работен обем до 1600 куб. см излиза по близо 60 евро на месец. Тези с по-голям обем са с данък близо 94
евро месечно или дори повече. Голям минус на нашето законодателство обаче е, че декларирането става само с добрата воля на гражданина. Или казано по-точно – ако реша да не декларирам, че използвам
фирмената кола за почивка, то трудно може да ме хванат. Същото се отнася и ако използвам банята или мазето си за офис, от който да предлагам туристически услуги. При деклариране обаче 50% от
разходите за гориво, автомивка или друго ще се признаят за данъчни цели. Същото се отнася и за разходите в натура, обвързани с лично ползване. При тях обаче отново е трудно да се открие доколко
това е точният размер, тъй като не всеки признава каква част от закупеното отива в къщата му.
Така много лесно може да се купят 20 маргарина и 10 хартиени кутии за ресторанта, от които половината да отидат за лично ползване. Данъчните няма как да преровят торбата или автомобила ти, за да
видят колко точно и за какво си взел.
Темата за въвеждането на данък "Уикенд" бе започната още в средата на 2015 г. Първоначалният вариант на финансовото министерство предвиждаше да се плаща ставка за всички фирмени активи над 700 лв.,
които се използват и за лични нужди. След остра реакция от страна на бизнеса текстът, който влезе в парламента, се отнасяше само за имоти над 5000 лв. и за леки коли. За джипове и яхти, купени от
фирми, но ползвани за лични нужди, се предвиждаше да плащат до 30% от ДДС. Тези поправки не минаха в парламента и остана досегашният ред фирмите да декларират лично ползване за бизнес активи и да
плащат ДДС за тях.
Окончателно данъкът бе въведен през 2016 г.эпо време на обсъждането на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тогава текстовете се приеха без дебати, като те задължиха
фирмите да декларират каква част от движимото или недвижимото имущество се използва за фирмени и каква част – за лични цели.