Дебнем градушките със 7400 ракети

Планират нови полигони в два района на страната

Над 7400 ракети са готови да посрещнат градоносните облаци, заплашващи земеделските площи на 17 хил. кв. км от територията на страната, съобщиха за "Монитор” от Изпълнителната агенция за борба с градушките. "Сезонът започна на 27 април. През 2016 г. той продължи до към 10 октомври. Всяка година началото се определя от състоянието на културите и от метеорологичната обстановка. В края на миналия месец разполагахме с 8823 ракети. В момента са налични над 7400”, обясни шефът на ведомството инж. Ваньо Славеев.

"Вече се наложи да обработваме облаците на няколко места в страната и сме изстреляли 717 ракети. Първоначално на 5 май имаше опасност от градушка в Северозападна България и след това в Южна. Почти навсякъде се изстрелваха ракети. Най-много работиха на полигона край Бърдарски геран, до Бяла Слатина. До края на седмицата се очакват градушки в Източна България, но най-източната ни площадка е в Сливен. Повече опасности от градушки се очакват през следващия месец. Обикновено през юни се образуват най-много градоносни облаци и полигоните се използват най-много. Климатичните условия като цяло обаче продължават да се влошават. У нас се използват ракети българско производство”, допълни инж. Славеев.

На въпрос къде и кога ще се строятнови полигони за борба с градушките, той обясни, че в изпълнителната агенция е започнала реформа. "В момента има малък застой, защото ни бяха отпуснати само 4 млн. лв., при необходими 12 милиона за изграждане на нови площадки. Очакваме правителството да ни подкрепи. Новите полигони, които се планира да бъдат изградени, са в районите на Карлово - Казанлък, а също така и Любимец - Свиленград. На тези места ще се открият по около 30 площадки за изстрелване на ракети”, поясни Славеев, но добави, че те евентуално ще са готови най-рано за след година.

От земеделското министерство неофициално уточниха, че засега няма точни разчети за изграждането на нови противоградни полигони.

Страната разполага с 9 командни пункта, около които има по 20-30 площадки за изстрелване. Те не са мобилни. Радарите, следящи за появата на градоносни облаци в България са 3. Два са в южната част на страната - в Голям Чардак, Пловдивско и в Старо село, Сливенско. На север от Балкана единственият е в Бърдарски геран, Врачанско. Те имат работен радиус на действие от 150 км.

Успехът на всяко изстрелване на ракети зависи от началния момент на въздействието върху градоносния облак, обясняват експерти. Ако зараждането на градушката започне в опасния стадий в обсега на полигона, успеваемостта е гарантирана. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали извън обсега на ракетите, то тогава е невъзможно да се предотврати падането им на земята, но с обработка на облака може поне да се намалят размерите им. Не се стреля по облаци над населени места.

Противоградните ракети са с калибър 55 мм. Те минават през облаците и пускат в тях сребърен йодид. По този начин се предизвиква ранно изваляване, намалява се водата в облака и се понижава рискът от образуването на големи ледени кристали, които биха достигнали до земната повърхност. Времето на въздействие на ракетата през най-опасните зони на облака е около 30 секунди. След още 9-10 сек се самовзривява на малки парчета. Те могат да летят на разстояние около 7 км, а разрешената височина на употребата им е до 7200 м.

 
ПЛАНОВЕ: Самолети ще пазят реколтата в Добрич и Плевен

За източните части от територията на страната, които засега не са защитени от противоградни площадки, се предвижда да се използват самолети. Те ще излитат от граждански или военни летища, които вече са закрити. Такива като Каменец, източно от Плевен, пистите около Добрич, а също и в Югозападна България и в района на Ямбол.

Самолетите ще "засяват” с реагента облаците по метод, който позволява на земята да не падат никакви парчета от ракети, както е сега. Това ще даде възможност да се защитават от градушки и населените места.

В борбата на самолетите срещу градушките ще ползваме опита на Аржентина, Германия, Гърция, САЩ. На първо време се планира да се използват 10 самолета, като 2 може да се купят от държавата, а за останалите да се наеме външна фирма.
Със самолети ще могат да бъдат защитавани и населени места. Сега това е забранено да става с ракети.

 Ключът за старта на километри от полигона

Пускът на ракетите, изстрелвани срещу градоносните облаци, се прави от командния пункт, отдалечен на километри от тях, обясниха още от агенцията.

Работниците на площадките само зареждат ракетите. Преди обаче да се натисне копчето за старта на зарядите към облака, той се локализира от един от трите радара. Специалистите преценяват доколко той е опасен и в кой момент да се започне да му се въздейства. Ракетата минава през указаната от специалистите зона в облака и разпръсква реагента сребърен йодит. Целта е да се предизвика бързо изваляване на малките ледени кристали, които, докато достигнат земята, се разтопяват, и да не се допусне те да станат по-големи.

 
Полигонът в Поповица спасяваше насажденията по празниците
 
Полигонът в Поповица изстреля след 5-и май стотина противоградни ракети, като така спаси земеделската продукция на стотици стопани от региона. Това съобщи началникът на Командния пункт в село Поповица Никола Ковачев. По думите му полигонът в Поповица е зареден с достатъчно ракети, така че сезонът да бъде покрит изцяло.

"От 11 часа на 27 април, когато открихме сезона, до края на лятото и дори началото на октомври сме заредени с достатъчно ракети, за да осигурим спокойствие на земеделските стопани. На 5 и на 7 май имаше опасност да падне градушка в района, което бе предотвратено”, каза Ковачев. Командният пункт в Поповица е най-големият в страната, като той покрива 2 милиона и 450 хиляди декара, от които обработваемите площи са към 1 милион и 650 хиляди декара. Обикновено за сезон от пункта в Поповица има около 15-16 въздействия срещу градоносни облаци. Имало е години, в които са били изстрелвани само по около 600-700 ракети, което е минимумът, но е имало и други, когато са били много повече. Такава е била 2014 г., когато само от Поповица били изстреляни над 2100 ракети, припомни Ковачев. По думите му колкото по-грамотно се стреля, толкова ефектът е по-голям.

Според работещите в пункта заплатите на служителите се изплащат редовно, а миналата година дори са били увеличени с по 10%. Размерът на възнагражденията не е голям.
 
Откриваме наш завод за противоградни ракети в Аржентина
 
Завод за сглобяване на български противоградни ракети започва работа в аржентинската провинция Мендоса, съобщи собственикът на българската фирма прозиводител Христо Крушарски, който присъства лично при инсталацията на последните машини. Близо 3 млн. долара е инвестицията, очакванията му са новата фабрика да утрои производствения капацитет на базата в Стара Загора, която развива дейността си вече четвърт век.

По думите му през миналата година близо 40 на сто от неговите противоградни ракети са използвани за защита на земеделските култури в България. Той уточни, че родното производство е с много по-добри технически данни от македонското.

Според шефката на полигона в старозагорското село Петрово Диана Иванова през 2016 г. от 25-те площадки района са били изстреляни почти 3000 ракети. Наложило се на няколко пъти да попълват запасите, защото първоначално доставените 744 бройки свършили твърде бързо заради лошите метеорологични условия. Тя се надява през това лято установките да влизат по-рядко в действие, но не скри, че само през май екипите са разчиствали облаците вече на два пъти.

Иванова уточни, че най-после е попълнен щатният списък и всичките 75 места са запълнени, въпрос на управленско решение било увеличението на възнагражденията, които са около минималните за страната.
 
В Бърдарски геран пазят 2 млн. дка ниви
 
Полигонът за борба с градушките в село Бърдарски геран пази 2 милиона декара ниви във Врачанска област, съобщи шефът му Йордан Йорданов. От началото на този сезон вече е имало две успешни въздействия върху облаци, от които падат ледени късове. Така е спасена реколта в общините Враца и Криводол. Полигонът разполага с достатъчно ракети, но бройката им не се огласява, подчерта началникът. Тази година са наети още няколко души, което позволява на всяка от 24-те площадки да се работи на три смени.

За опазване на насажденията земеделските производители плащат по 91 стотинки на декар. От тях 61 са за ракети, останалите – за застраховки.
Предвижда се скоро да се разкрие още една площадка край село Мраморен. А през следващата година в борбата с градушките ще бъдат включени и два самолета, които ще се ползват за труднодостъпни местности
 
Ремонтират ни колите с китайски части
 
Застрахователни фирми сменят части на коли, пострадали от градушки, с евтини китайски варианти или ментета. Това съобщи собственик на автосервиз в София пред репортер на "Монитор". Така те си спестяват пари и като пишат детайли за смяна, които са само за ремонт.

Собствениците на автомобили от висок клас страдат най-много от градушките. Оригинална броня втора употреба на "Мерцедес” Е клас от 2012 г. излиза около 800 лв., предно стъкло - 400, фарове по 300 лв. бройката, колкото и страничните. Най-струва таванът, а ако е панорамен и се счупи е над 3000 лева. Работата върху тази част на возилото се оценява в детайли и в три степени на увреждане. Всяка изисква повече време за ремонт и е по-скъпа. Първата степен е около 100 лева, втора - с 150 повече, а трета е до 300 лева. На тавана има по-около 3 детайла. Съществува и технологията вакуумно изправяне на дупки, където машина изправя всяка дупка от градушка за 10 лева. Това са цени за части втора употреба и без боядисване.

Ремонтът на автомобил от среден клас Volkswagen Golf серия 4 също не излиза евтино. Фаровете и предното стъкло са по 50 лева, а задното и калниците - по около 120.

Интернет търговци също са намерили начин да печелят от градушките - предлагат универсално покривало от брезент и промазан плат с вътрешен слой пяна против природни бедствия. Цената им е около 200 лева.

Застрахователите са изплатили над 200 милиона лева за градушката в София през лятото на 2014 г., научи "Монитор”. Тогава сервизите в столицата бяха задръстени от автомобили за ремонт, а брокерите на застрахователните фирми не смогваха да опишат щетите. В работилниците за поправка на возилата се чакаше ред. Много от столичани тогава караха колите си дълго време с вдлъбнатините от ледените попадения. Някои така и не намериха време и пари да стигнат до сервизите за поправка и още може да се видят по улиците на София.