Показателите на банковия сектор към края на 2002 г. демонстрират стабилността на търговските банки, функциониращи в добре регулирана икономическа среда ефективен банков надзор и валутен борд.
Показателите на банковия сектор към края на 2002 г. демонстрират стабилността на търговските банки, функциониращи в добре регулирана икономическа среда ефективен банков надзор и валутен
борд.
Напълно основателно може да се каже, че банките вече са там, където трябва да бъдат в реалната икономика, и правят това, което трябва да правят осъществяват ролята си на финансов посредник
между спестители и кредитополучатели.
Над 6 млрд. лв.
са отпуснатите заеми за реалната икономика на страната към края на 2002 г., сочат данните на Българската народна банка. От тях става ясно, че 4.6 млрд. лв. са кредити, отпуснати на частни
предприятия, и над 1.2 млрд. лв. потребителски заеми за граждани и домакинства. Като цяло обемът на кредитите спрямо 2001 г. отчита ръст от 45.5%, когато техният размер е бил 4.146 млрд. лв. Над
37% от предоставените заеми се падат на банките от втора група, които още през 2001 г. започнаха да изпреварват трите първи Булбанк, Банка ДСК и ОББ, в сектора по този показател. "Биохим",
Пощенска банка, SG Експресбанк, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), Хебросбанк, БНП Париба (България) са отпуснали заеми за 2.3 млрд. лв., като през миналата година са увеличили
кредитната си дейност близо два пъти (над 92%) спрямо предходната. Значителен е обемът на кредитния портфейл на банковата система спрямо размера на активите є 41.45%. Не е за пренебрегване и
делът на портфейла от инвестиции в ценни книжа над 19%, при 16.3% за 2001 г. Балансовото число на банковата система към 31 декември на миналата година
възлиза на
14.6 млрд. лв.
като отчита повишение спрямо 2001 г. от близо 20%, когато обемът на активите беше в размер на 12.2 млрд. лв. Независимо че факторите, които накараха търговските банки да ориентират част от
изнесените на депозит ресурси, бяха външни намаляване на лихвите на международните пазари, същественото е, че средствата са дадени за кредити при константния вече за българската действителност
факт на далеч по-добре развита банкова система в сравнение със състоянието на икономиката на страната. Кредити се отпускат на всеки, но при определени условия т. е., за да вземе
кредитополучателят заем, той трябва да отговаря на тези условия. От обзора на БНБ за състоянието на банковата система за полугодието на миналата година е видно, че предпочитанията на гражданите и
домакинствата при ползването на кредити определено са в полза на левовите (466 425 броя) спрямо валутните (1891 броя)
Освен това най-голяма е била ползваемостта на потребителски заеми до 5 хил. лв.
Депозитната маса
в банките
от нефинансови институции и граждани надхвърля 10 млрд. лв. за 2002 г., като отбелязва ръст от 16.2% спрямо предходната година. Темпът на нарастване обема на кредитите значително изпреварва
нарастването на депозитите близо три пъти по-голямо е увеличението на кредитната маса в сравнение с депозитната, което е показателно за трансформацията на банките от влогонабирателни институции в
активно функциониращи кредитни институции. Динамичното и настъпателно развитие на втора банкова група, което не би било изненадващо да доведе до промени в състава на подредбата на банките в един
бъдещ момент, се наблюдава и при депозитите 30.24% от масата на влоговете са формирани от банките от втора група при 49% за първа група, в която се намира "банката на народа". И при депозитите
гражданите и домакинствата отдават предпочитание на левовите продукти 8 952 262 броя левови сметки при 953 918 броя валутни с размер на депозита до 1000 лв. Единственият показател, който отчита
намаляване, е размерът на печалбата за миналата година чистата печалба на банковата система възлиза на 266.6 млн. лв. при 319.4 млн. лв. за 2001 г. Разликата се дължи на реинтегрирането на
провизии от Булбанк за близо 130 млн. лв. през 2001 г. За изминалата година държавата ще прибере от банките
данъци за над
80 млн. лв.
Традиционно първенци във формирането на печалбата на системата са трите най-големи банки Булбанк, Банка ДСК и ОББ. На тях се падат близо 64% от регистрираната за миналата година печалба. Една от
банковите групи четвърта, отчита загуба в размер на 371 хил. лв., което едва ли е с цел облекчаване на данъчното бреме. Особено силната конкуренция между 35-те опериращи на българския финансов
пазар банки прави все по-трудна възможността на по-малките банки да удържат на темпа и динамиката, налагани от по-големите. Консолидацията явно ще се окаже неизбежна за онези, които решат да се
борят с "естествения подбор" на пазара.
