МВФ е против парите от сделката за Банка ДСК да стоят в търговски банки
Сред акционерите на БКК все още фигурират бивши държавни дружества, които навремето е трябвало да заменят акциите си в държавните банки с акции от консолидационната компания по силата на разпореждане №26 от 1992 г. Неясната собственост в консолидационната компания се дължи както на недостатъчно прецизното формиране на капитала, така и на пропуски при замяната на акциите от търговските банки с такива от БКК. Голяма вина за проблемите имат и държавните ведомства, които масово са нарушавали министерското разпореждане през годините. Част от временните удостоверения на БКК, които са били собственост на държавни предприятия, не са били прехвърляни на държавата преди процеса на приватизация. В резултат на това капиталът на дружествата не е бил намаляван с частта на акционерното им участие в БКК. Предприятията са вече частни, но продължават да са законни акционери и в БКК. Вътрешна проверка в компанията миналата година установи, че има 444 бивши държавни дружества, които са запазили акциите си в БКК след приватизацията в нарушение на министерското разпореждане.
Битката за парите от банковата приватизация
За неуредените отношения между държавата и останалите държатели на временни удостоверения от БКК се заговори едва след като консолидационната компания започна да раздава дивиденти. Това стана за
първи път след годишното приключване на БКК за 1999 г. Тогава акционерите на компанията решиха под формата на дивидент да се разпредели сумата от 73.1 млн. лева от чистата печалба, която се дължеше
основно на приходите от сделката за Експресбанк. През следващата 2000 г. консолидационната компания раздаде рекордно голяма сума под формата на дивидент в размер на 456.6 млн. лева, дължаща се на
двете сключени сделки за Хебросбанк и Булбанк. Най-малък беше дивидентът за финансовата 2001 г., тъй като тогава не беше приватизирана нито една от държавните банки и печалбата за разпределяне беше
едва 4.630 млн. лева, дължаща се главно на продадения миноритарен пакет от акции на Централна кооперативна банка. През миналата година обаче заради продажбата на „Биохим“ банковият холдинг отново
отчете висока печалба. Така на проведеното общо събрание беше решено под формата на дивидент за миналата година между акционерите да бъдат разпределени 125 млн. лева.
Екипът на консолидационната компания ще използва сегашното раздаване на дивидент, за да внесе ред в хаоса от правоприемства на бившите държавни предприятия. За да получат своя дял от печалбата,
частните акционери ще трябва да се легитимират пред БКК чрез показване на фотокопие от последната регистрация на дружеството, както и документи, доказващи правоприемство или други промени. Освен
това те ще трябва да представят на място в БКК оригиналите на притежаваните от тях временни удостоверения. Нели Кордовска заяви, че тези изисквания са стандартни и са продиктувани от многото
промени по регистрациите на малките акционери.
Дребните акционери имат съвсем малко време, ако искат да си получат дивидентите от минали години, тъй като според Търговския закон те са с петгодишна давност. За някои от фирмите този срок изтича
догодина, след което фирмите ще загубят правото си върху тези пари. Законът за задълженията и договорите предвижда непотърсените в петгодишен срок дивиденти да останат за дружеството, което
означава, че ще отидат в държавата при бъдещата ликвидация на БКК.
Ликвидацията на БКК
Ръководството на БКК все още не е внесло предложението за закриване на компанията след приватизирането на Банка ДСК. По думите на Нели Кордовска това ще стане до края на октомври. Единият вариант е
тези ангажименти да бъдат прехвърлени на държавата със специален закон, а другият е това да се извърши с тристранни анекси към приватизационните договори. В случай че се реши отново да бъде удължен
животът на БКК, на дневен ред ще излезе въпросът с управлението на паричните средства, с които тя разполага. Само от сделката за Банка ДСК в касата на компанията постъпиха около 545.8 млн. лева.
Още на следващия ден парите бяха преместени от Булбанк по сметка на консолидационната компания в БНБ. Това доведе до рекордно нарастване на активите на валутния борд, които в края на миналата
седмица за първи път надхвърлиха 10 млрд. лева.
През седмицата Нели Кордовска заяви за „Капитал“, че засега парите от сделката за Банка ДСК ще останат в БНБ. Срещу евентуалното им преместване в търговските банки се е обявил Международният
валутен фонд. Ръководителят на мисията на фонда за България Джералд Шиф неколкократно отправи критики към правителството заради решението му да депозира в началото на юни до 250 млн. лева от
фискалния резерв в банковата система. Според МВФ по този начин кабинетът подклажда по-нататъшната кредитна експанзия на банките, което на свой ред води до увеличаване на дефицита по текущата сметка
на платежния баланс.
„Доколкото знам, правителството възнамерява да държи приходите от продажбата на Банка ДСК във фискалния резерв при БНБ. Всъщност министър Велчев отбеляза по време на скорошната мисия на фонда, че
правителството не възнамерява да увеличава размера на фискалния резерв, депозиран в местните търговски банки, тъй като споделя загрижеността на МВФ, че подобни депозити могат допълнително да
подхранят ръста на банковите кредити, които вече нарастват доста силно“, коментира за „Капитал“ новият постоянен представител на МВФ за България Джеймс Роуф.
