Без бурен икономически растеж, приоритет за развитите държави ще останат социалните разходи и здравеопазването
Очакваше се 2016-та да бъде първата година от прехода към т.нар. "четвърта индустриална революция”. За нея се заговори през 2011 г., а две години по-късно бяха създадени две от водещите програми в
това направление – германската правителствена инициатива "Индустрия 4.0″ и "Индустриалния интернет консорциум” на пет американски компании (GE, Intel, Cisco, IBM и AT&T), призвани да извършат
революцията.
Аналогични инициативи разгърнаха и държави като Китай, Холандия, Великобритания, Белгия и Япония. Резултатите от първите експерименти по стартиране на Индустрия 4.0 трябваше да подскажат сроковете
и характера на бъдещата промишлена революция с очакван пик в периода 2025-2030 г., се посочва в анализ на Комерсант, цитиран от TechNews.bg.
Но за каква всъщност революция става въпрос?
Промишлените технологии, базирани в момента на големи специализирани предприятия по браншове със строго определен асортимент от продукти, достигнаха през второто десетилетие на 21 век точката, при
която новите предприятия от този род губят смисъл и стават доставчици на суровини, с умерена добавена стойност, за друг тип производители.
Така, от една страна, имаме силно автоматизирани заводи – производители на свързани със стандартни интерфейси "умни” компоненти за най-различни продукти от "индустриалния интернет на нещата”
(IIoT), а от друга – производители на "къстъмизирани” продукти за промишлеността (средства за производство) и за ритейлърите (потребителски стоки). Добавете към тази картина разработките в области
като автоматизация на производството (изкуствен интелект), маркетинг (е-търговия, големи данни) и мениджмънт.
Очакваше се през 2016 г. да разберем кой ще оглави революцията: транснационалните компании (по версията на САЩ) или правителствените алианси (по версията на ЕС, която изисква инвестиции в R&D и
стандартизация). Във втория случай ударението пада върху средните и малки предприятия. Европа предполага, че "Индустрия 4.0″ ще бъде съпроводена от трансформация на капитализма и промени в бизнес
практиките, при рязко съкращаване на традиционната заетост. Докато в САЩ тази концепция среща много по-слаба подкрепа.
Но 2016-та година разбърка всички карти на бъдещата индустриална революция. За да се осъществи, революцията се нуждае от високи темпове на ръст на световния БВП и големи инвестиции. Но дори при
нулеви лихвени проценти в САЩ, ЕС и Япония, готовността за инвестиции – в размер на 40 млрд. долара в Германия до 2025 г. например – отсъства сред големите играчи.
Проблемът в значителна степен е обусловен от състоянието на финансовите институции след кризата от 2008 г. и фактическата стагнация в т.нар. "финтех” – иновативен сектор от финансовия пазар, който
в резултат на новите изисквания на централните банки (например, ограниченията върху цифровите валути и транзакциите на базата на blockchain технологии), национализацията на сектора и застоя в
спестяванията на населението не дава възможност за бурно развитие, каквато се планира в "Индустрия 4.0″. Предишният източник на растеж – кредитната експанзия и нарастването на правителствения
дълг – едва ли ще бъде отново достъпен в близките 10-15 години, а дори и за по-дълъг период от време.
На този фон през 2016 г. в академичните среди и международните организации зачестиха дискусиите за влиянието на неравенството върху икономическия ръст. Основно, те се водят около старата тема за
финансиранено на бъдещите социални разходи. Но през 2016 г. за първи път се появиха съображения, че участието на свръхбогатите в "Индустрия 4.0″ ще повлияе на нивото на неравенството в света –
неясно как засега.
Липсата на здрава финансова основа за "скок в бъдещето” през 2017 г. може да доведе до сериозно разочарование. Без бурен икономически растеж, приоритет за правителствата на развитите държави
(членките на ОИСР) ще останат социалните разходи и здравеопазването. По същество, изборът ще бъде: или умен дом, умно предприятие и интернет на нещата, или пенсии и ръст на продължителността на
живота.
Очертаващата се дилема предстои да бъде решена от политиците, като засега "Индустрия 4.0″ губи в този спор. Средносрочните прогнози сочат забавяне на темпа на растеж на световния БВП в икономиките
от ОИСР, а други идеи за ръст на промишлеността няма. Ето защо през 2016 г. за "Индустрия 4.0″ се говореше по-малко, отколкото в предишните пет години.
