Днес (13 август) е денят, в който човечеството е изразходвало ресурсите, които природата може да му осигури за 2015 г.
Хората са изконсумирали полагащите им се природни ресурси за по-малко от осем месеца, с шест дни по-рано в сравнение с 2014 г. Това означава, че от утре до края на годината човечеството ни ще живее в сериозен "екологичен дълг". Това показва анализ на потребностите на световното население на Global Footprint Network (GFN), цитиран от британския вестник "Гардиън".
Изчисляването на точната дата се базира на сравнението между потребностите на хората и човешката дейност за задоволяването им от една страна (свързани с отделянето на въглеродните емисии, използването на обработваеми земи, изразходване на рибните запаси и използването на горите за дървен материал) и от друга – с възможностите на планетата да регенерира тези ресурси и естествено да абсорбира вредните емисии. Свръхнуждите на хората и прекомерната употреба на природни ресурси нанасят по-дълготрайни увреждания на природните системи, които не могат да бъдат лесно компенсирани.
Образно казано, населението на Земята консумира равностойността на 1.6 планети годишно. Това рязко изтощава ресурсите на Земята и възможността им да се регенерират, се констатира в анализа.
Консумацията на човечеството е започнала да надхвърля капацитета на нашата планета още в началото на 70-те години и всяка година "денят на надхвърлянето" настъпва все по-рано, а причини за това са увеличаването на световното население и постоянно растящата консумация.
"Големият проблем не е, че дефицитът, в който изпадаме, е все по-голям, а че той не може да бъде поддържан в дългосрочна перспектива. И макар че сме в уравнение с дефицит, ние не вземаме мерки да се движим в правилна посока. Проблемът е и психологически - просто проспиваме основния физически закон. Макар това да е очевидно дори за децата, за 98 на сто от икономическите плановици рискът изглежда малък и не си струва да му обръщаме внимание. Въпросът в крайна сметка е: има ли това значение за правителствата?", обяснява пред "Гардиън" президентът на ГФН Матис Вакернагел.
Последиците от този "екологичен дефицит" са видими в обезлесяването, ерозията на почвите, изчерпването на водните ресурси и натрупването на парникови газове в атмосферата.
Вакернагел все пак изразява известна надежда, че международната конференция за климатичните промени в Париж през декември и глобалните дипломатически усилия в тази насока ще дадат перспектива за промяна на сегашната пагубна тенденция.
"Двата най-големи замърсителя – САЩ и Китай, започват да сътрудничат, а лидерите на Г-20 - да признават, че ние трябва да изоставим фосилните горива до края на този век, макар че движението в тази посока все още е недостатъчно бързо", казва Вакернагел.
