През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден
Точно до 30 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2014 година. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за
себе си, изчислиха от Института за пазарна икономика. Датата е фигуративна, като
показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата – ние я наричаме Ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom
Day. През настоящата година денят на свобода от правителството се пада точно преди т. нар. "Ден на труда” – традиционно неработен ден.
В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде в края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на
притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с
текущи приходи, а с резерви и заеми. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести
по-късно през годината.
Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат "освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми –
това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и ние ги наричаме "дни за отработване”.
Методология
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния БВП на страната.
През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2014). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за
да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,1 млрд. лв.
Какво означава това за българина?
Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основната тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят
осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като "средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през
лятото. От друга страна за българите, които не работят или просто работят "на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.
Има ли повод да празнуваме?
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга –
запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени
данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци
губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.
И все пак всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19
дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други
7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.
Източник: ИПИ на база данни от Министерство на финансите, НСИ
Графиката по-горе показва деня на свобода от правителството през годините (в синьо), както и т.нар. дни за отработване или преработени дни. Тези дни на практика показват наличието на съответно
дефицит или излишък в бюджета.
Ако има излишък, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били моментално похарчени от правителството – тези дни са представени като
отрицателните стойности на червената линия.
Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото "на вересия” – това са положителните стойности на червената линия. Наложени една върху друга, линиите показват, че
картината през последните години не се е променила чувствително, т.е не получаваме повече свобода от правителството, въпреки изместването на деня по-рано.
