Ръстът в цените на имотите в София е около 3-5% на годишна база
Купувачите на недвижими имоти днес разглеждат жилището и като инвестиционен актив, дори когато първичната им цел е собствено ползване. В случаите, в които потребителите търсят първия си дом, те се
интересуват от имоти, които в перспектива биха им донесли печалба – независимо дали от последваща продажба, или от отдаване под наем. Това коментира председателят на Националната асоциация на
строителните предприемачи (НАСП) Георги Шопов по време на семинар в рамките на Архитектурно-строителна седмица 2020.
"Недвижимите имоти винаги са се приемали като сигурен актив, затова са сред приоритетните варианти за вложение на средствата. Повишаващата се стойност на жилищата осигурява стабилна и дългосрочна
доходност. Тази опция така трайно заляга в съзнаните на потребителите, че те разглеждат всеки имот като инвестиционен, вземайки предвид потенциала му за бъдеща печалба. Случаите, в които млади
семейства купуват първи дом за себе си и децата си не правят изключение", обясни Георги Шопов. Той допълни, че това е тенденция, която се наблюдава по целия свят.
По данни на Асоциацията ръстът в цените на имотите в София е около 3-5% на годишна база. Той е повлиян от повишеното търсене на пазара, както и увеличените разходи за труд в строителния сектор.
Отражение дават също по-високите цени на материалите и административната тежест. "Към темата за цените на жилищата трябва да се отнасяме отговорно, без да се спекулира. В момента имотният пазар у
нас е балансиран, като обемът на сключените сделки е сходен спрямо миналата година. Стабилната икономическа и политическа система, ниските лихви по ипотечните кредити и депозитите, както и
нарастващите доходи на населението са важни индикации за устойчивостта на сегмента", коментира Асен Чавдаров, член на УС на НАСП.
В нагласите на купувачите, добавената стойност на проектите и изградената общност стават все по-ключови при избора на жилище. Социалната отговорност на всеки инвеститор е да се погрижи за
изграждането на качествена среда около обектите си, посочват от НАСП. "Клиентите са склонни да платят повече за имоти в райони с качествена среда в отговор на по-високите си изисквания. Виждаме как
общностите в новите комплекси се състоят от хора със сходен социален статус, мироглед, начин на живот. А това прави вземането на решенията, касаещи всички живущи, много по-лесно", коментира допълва
Ирина Кънева, търговски и маркетинг директор на строително-инвестиционна компания, член на НАСП.
Членовете на организацията посочват, че пречки при реализирането на проекти могат да се окажат административни затруднения. "При по-мащабните жилищни комплекси, финансирани с кредити, рисковете от
забавяне на даден етап могат да окажат сериозно влияние върху завършването му или дори невъзможност да бъдат приключени в срок. Това обаче се отнася за единични проекти и не бива да се приема като
общовалидна за пазара тенденция", посочва Красимир Шалев, член на УС на НАСП.
Строителните предприемачи коментираха, че при регулацията на пазара не се вземат предвид реалните казуси в сектора. "Липсва цялостна стратегия за развитието на териториите в столицата, както и
конкретните стъпки това да се случи. Затова настояваме за прилагане на необходимите мерки и законови промени, които ще дадат възможност за по-достъпни жилища за населението, по-добра градска
инфраструктура и среда за живеене", посочи Александър Ваклин, член на УС на НАСП.
В много от кварталите липсва инфраструктура – канализация, водопровод, асфалтирани улици, тротоари, улично осветление, озеленяване, допълват от Асоциацията. Според тях причината за това се корени в
проблемите с Общия устройствен план на града. "Общината не успява да се справи със сроковете за отчуждаване на територии и това възпрепятства изпълнението му, като затруднява изграждането на
инфраструктура в определени зони на столицата", поясни Борислав Точевски, член на НАСП.
Представителите на Асоциацията се обединиха около тезата, че решението е правилното планиране и финансиране, което може да се осъществи чрез публично-частно партньорство между общината и
строителните предприемачи. А фокусът трябва да бъде качествата на новото строителство и създаването на жизнеспособен и проспериращ град с подходяща инфраструктура.
