С най-голям относителен дял са разходите за храна (33.2%), следвани от разходите за жилище (16.6 на сто) и разходите за транспорт и съобщения (11.3%)
Домакинствата са харчели по-малко за храна и разходи по жилищата си, докато разходите за здравеопазване са нараствали през второто тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
В периода април-юни общият доход средно на човек от домакинство е 1 239 лв., което е увеличение с 3% на годишна база. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял са доходите от работна заплата (54.8%), следвани от доходите от пенсии (29.3%), доходите от самостоятелна заетост (6.0%) и доходите от социални обезщетения и помощи (3.7%).
В абсолютни стойности доходът от работна заплата на човек от домакинство нараства с 0.8%, от 673 на 679 лв., доходите от пенсии нарастват от 320 на 363 лв. (с 13.2%), доходът от самостоятелна заетост намалява от 84 на 74 лв. (с 12.3 на сто), а доходите от социални обезщетения и помощи нарастват от 44 на 45 лв., или с 1.8%. Паричните доходи на домакинствата заемат 98.8% от общите, а на доходите от натура се падат 1.2 на сто.
Същевременно общият разход средно на човек от домакинство е 1 076 лв., което е намаление с 1.5% спрямо същото тримесечие на миналата година.
С най-голям относителен дял са разходите за храна (33.2%), следвани от разходите за жилище (16.6 на сто) и разходите за транспорт и съобщения (11.3%). В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. разходите средно на човек от домакинство за храна и безалкохолни напитки намаляват от 369 на 357 лв., или с 3.1%. Намаляват и разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) – от 182 на 178 лв., или с 1.7%, както и разходите за транспорт и съобщения – от 125 на 122 лв., или с 2.9 на сто. Увеличение има при разходите за здравеопазване – от 55 на 63 лв., което е с 14.3% повече. Без промяна остават разходите за алкохолни напитки и цигари - 51 лева, а разходите за облекло и обувки намаляват от 37 на 36 лв. (с 2.7%).
При потреблението на основни хранителни с наблюдава увеличение на консумацията на кисело мляко – от 6.8 на 7.5 кг, и на яйца – от 36 на 38 броя. Намалява потреблението на прясно мляко – с 0.6 л до 4.4 литра. Без промяна е потреблението на хляб и тестени изделия, зеленчуци и олио.
