Какви безплатни профилактични прегледи се полагат на всеки здравноосигурен българин?
С над 3 хиляди българи по-малко са отишли на задължителния годишен профилактичен преглед през миналата година в сравнение с предходната 2012 година, съобщиха от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За 2013 година броят им е бил 3 546 855 .
Според справката, изготвена по молба на вестник "Труд", с 1000 по-малко са прегледите на децата до едногодишна възраст. По-малко са и във възрастовата група от 1 до 7 години, както и от 7 до 18 г. За сметка на това повече са профилактичните консултации при възрастните.
Осигурените не изпълняват задължението си основно защото нямат време да чакат на опашки пред кабинета на джипито. Той трябва да им даде талона за безплатните изследвания, за да отидат в лаборатория да дадат кръв и после пак да се върнат при него за консултация. Процедурата няма как да се облекчи, а досега няма наказани с глоба от от 50 до 150 лв. пациенти, задето са пропуснали профилактиката
"В момента за задължителния преглед, регламентиран в Националния рамков договор, осигуреният губи пациентските си права за срок един месец, предвижда Законът за здравното осигуряване", припомнят експерти пред "Труд".
Факт е обаче, че и няма достатъчно направления. Някои по-заможни българи въобще не разчитат на платения пакет на НЗОК, отиват в лаборатория и срещу 150 лева си правят пълни изследвания.
По програмата "Детско здравеопазване" към рамковия договор са предвидени най-много профилактични процедури за децата до една година. Педиатърът трябва да посети бебето у дома в първите 24 часа след изписването от родилния дом и още веднъж между 14-ия и 20-ия ден.
Всеки месец в първата година се измерва ръстът и теглото на бебето и се следи психическото му развитие. Два пъти трябва да се изследват хемоглобинът, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показатели. Пак до първата годинка се поставят 15 вида имунизации (сред тях и реимунизации) срещу заболявания като хепатит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип В, пневмококови инфекции. През шест месеца се извършват ехографски изследвания, както и оценка на слуха и зрението.
При децата между 1 и 2 години продължава следенето през три месеца на ръста, теглото и обиколката на гърдите. Предвидени са пет имунизации.
Във възрастта между 2 и 7 години освен че се проследява растежа и теглото, един път годишно се прави оценка на психическото здраве и на зрението на детето. Изследват се кръвни показатели и някои чревни паразити. Предвидени са четири реимунизации.
При българчетата от 7 до 18 години веднъж годишно се мери ръстът, теглото и гръдната обиколка, артериалното налягане, прави се оценка на зрителната острота и цветоусещането, преглежда се опорно-двигателната система. В този период се правят пет реимунизации, сред които срещу шарки и против туберкулоза.
Задължителният годишен профилактичен преглед за всеки здравноосигурен българин над 18-годишна възраст предвижда следното: да се изчисли индексът му на телесна маса, да се направи оценка на психичното състояние, да се измери зрителната острота, артериалното налягане, да се направи електрокардиограма и да се изследва урината.
Кръвната захар се изследва, ако у пациента се наблюдават рискови фактори като хипертония, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет и др. Пълна кръвна картина се прави веднъж на пет години при мъжете и жените между 30 и 45 г.
Всяка година българките над 30 трябва да си правят изследване на гърдите. Веднъж на пет години мъжете над 40 и жените над 50 се подлагат на изследване за холестерола и триглицеридите.
Мъжете над 50 веднъж на две години трябва да се подложат на кръвния тест PSA, който диагностицира рак на простатната жлеза, а жените от 50 до 69 години трябва да посетят специалист за мамография на млечните жлези.
За българите над 65 е задължително всяка година да разберат резултатите от пълната кръвна картина, а един път на пет години - холестерола и триглицеридите.
При първото посещение акушер-гинекологът определя в кой месец е жената и кога е терминът на раждането. Установява се дали пациентката има хронични заболявания, пуши ли, злоупотребява ли с алкохола и има ли вредни навици. Важно е да се уточни как са протекли предишните бременности, ако е имало такива.
Специалистът назначава изследване на хемоглобина, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показателя, както и на урината и СУЕ (това е скоростта на утаяване на еритроцитите). Същото се прави в петия и осмия лунарен месец на бременността.
Пак по време на първото посещение пациентката се изследва за сифилис, хепатит В, ХИВ вирус, изследва се и влагалищният секрет (за втори път - в деветия лунарен месец), прави се цитонамазка.
Още през първите три месеца след зачеването се определя кръвната група на майката и резус факторът. Ако той е отрицателен и жената е била бременна преди това, то задължително подлежи на проследяване на антителата в кръвта. Това се прави три пъти. Толкова пъти се изследва и плодът с ултразвук. Сърдечната дейност на плода започва да се контролира веднъж месечно от петия лунарен месец.
