Разходите за алкохол и цигари остават по-големи отколкото за дрехи и обувки
Как се променя животът на българина - усреднени данни за това дава Националният статистически институт. Според тях започваме да се храним по-здравословно, защото разполагаме с повече пари. Ако
обаче в домакинството има повече деца, доходите намаляват и заплатата не стига, пише в. Стандарт.
Българинът е започнал да живее по-здравословно. На трапезата му има повече месо, пресни плодове и зеленчуци вместо хляб, картофи, компот и туршия. Това показват данните на Националния статистически
институт. По-здравословното хранене е резултат от това, че доходите на хората растат по-бързо от цените на основните храни, показват данните на статистиката.
Например през 2016 г. с годишните си доходи човек е можел да купи 3988 кг хляб или 5736 кг картофи, което е съответно с 41% и 34% повече спрямо 2011 г. При ябълките и свинското месо покупателната
способност е скочила с 44%, като с годишните си доходи човек може да купи 3867 кг от сочния плод или 741 кг пържоли.
При пилешкото скокът на покупателната способност е с 87%.
През 2011 г. всеки човек е изял средно по 106,7 кг хляб, и 31,2 кг картофи, а през 2016 г. - 88 кг хляб и 27,5 кг картофи.
През 2015 г. се наблюдава спад в потреблението на плодове и зеленчуци. Но през 2016 г. тази тенденция се обръща и хората вече се грижат повече за здравето си. През миналата година консумацията на
плодове (49 кг на човек) и зеленчуци (70 кг) расте, а потреблението на алкохол и цигари се свива. Въпреки това обаче пушим и пием повече, отколкото преди 6 години.
През 2011 г. всеки е изпил средно по 23,2 литра алкохол и е изпушил 547 цигари, докато през 2016 г. - алкохолът вече е 27,3 литра, а цигарите - 639. С вдигането на доходите през годините ядем малко
повече месо, за сметка на намаление на потреблението на колбаси.
Но хората използват по-високите си доходи не за да ядат повече, а да се обличат по-добре.
Любопитно е, че през миналата година делът на разходите за храна в семейния бюджет, както и парите за алкохол и цигари, намаляват. А нараства делът на средствата, които отиват за облекло и
обувки.
Въпреки това обаче за алкохол и цигари даваме повече отколкото за дрехи, сочат данните на НСИ. През 2016 г. за пиене и пушене са отишли 4,3% от всичките ни разходи, докато за облекло - 3,6% от
семейния бюджет. Алкохолът и цигарите имат по-голям дял в разходите на домакинствата и от похарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома, които са с дял от 3,7%. Всъщност най-голямото перо в
семейния бюджет са парите за храна /30,8%/, следвани от разходите за плащане на комунални сметки - ток, вода, парно и наеми - 14,3%, и за транспорт /6,9%/.
Въпреки вдигането на доходите обаче общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време, остава почти без промяна.