Чакат ни градушки и температурни рекорди, прогнозира доц. Георги Корчев
Ако продължим да замърсяваме по същия начин атмосферата и морето, тогава бихме могли да очакваме повишение на температурите от порядъка на 2,5 -3 градуса до края на 2050 година. Това
прогнозира директорът на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН доц. д-р Георги Корчев, в интервю за в. Стандарт.
"През последните повече от 10 години бяха регистрирани екстремно високи и екстремно ниски температури. През тези години, особено през летните месеци, бяхме свидетели на валежи,
които бяха накъде около нормата, а в някои години и под нея. Тогава и медиите, а и колеги, които се занимават с проблеми на околната среда, започнаха да говорят, че трябва да се готвим
за периоди с продължително засушаване. Започнахме да правим проекти, свързани със сушата, с адаптация на селското стопанство към променящите се климатични условия в страната. Това беше
нещото, което наблюдавахме в последните 10-12 години. И сега, след като имахме една топла, сравнително безснежна зима, сме свидетели на валежи, които през април и май бяха
изключително интензивни. Много хора ме питат дали това е свързано с климатичните промени. Отговорът, който винаги давам, е следният: такива интензивни валежи е имало и преди, ще
продължава да има и през следващите години. Но вследствие промените на климата в глобален и регионален мащаб честотата и интензитетът им се увеличават. Тенденцията е да стават все
по-чести и по-интензивни", прогнозира експертът.
След като имахме продължителен период от суша, през следващите години трябва да имаме промяна в тази циркулация, която да доведе до повече такива интензивни валежи, при това ще ги
наблюдаваме в топлото полугодие, уточни доц. д-р Корчев.
Наблюдава се една цикличност, така наречените краткопериодични вариации на климата, но те не са с точно определен период - дали 10, 12 или 15 години. Това са някакви колебания около едно
средно положение, които нямат точно определена повторяемост. Това се наблюдава не само в нашия регион, а и при тропическите циклони, или т. нар. урагани или тайфуни. И техният брой се
увеличава, те също ще станат по-интензивни. Така че това е характерно и за други райони от планетата ни, обясни директорът на Института по метеорология и хидрология.
Той прогнозира, че август също ще бъде малко по-влажен, с валежи над нормата, но без интензивни дъждове.
Шефът на метереологията посочи, че НИМХ има само един радар за ранно предупреждение за градушки, който е на повече от 35 години. "Два такива радара има гражданската авиация. Ние получаваме от
тях информация, но в такива критични ситуации те следят трасетата - тоест подходите за излитане и кацане. Тоест интересуват ги тези облачни системи, които касаят безопасността на
полетите. Същото нещо важи и за агенцията за борба с градушките. Те имат три такива системи, но също следят тези процеси, които се развиват над районите, които защитават."
Специалистът подчерта, че метеорологичната служба се нуждае спешно от два такива радара. Всеки от тях струва по около 1,5 млн. евро със съответното програмно осигуряване.
Румъния има пет такива радара, които покриват нейната територия, а два от тях покриват и Северна България.
Турция също има такива радари, които покриват южната част на страната. "Ако направим регионална радарна мрежа, ще имаме повече информация за такива облачни системи, от които можем да
чакаме подобни интензивни валежи. И тогава бихме могли вече да тръгнем сериозно към разработване или адаптиране на методи, с помощта на които да правим такава прогноза 20 или 30 минути
преди това явление", каза още доц. д-р Корчев.
