10-15 млн. допълнително ще влизат в хазната от операцията с фискалния резерв
До 250 млн. лв. от фискалния резерв през 2003 г. ще може да се дадат на търговски банки за управление. Министерството на финансите предлага тази граница да се запише в Закона за
устройството на държавния бюджет. Досега на финансови институции са предоставени 185 млн. лв. Какъв да е размерът на средствата от фискалния резерв на правителството, които може да се влагат в
българските банки, ще решава ежегодно парламентът с приемането на закона за бюджета. Сумата предварително ще се съгласува с БНБ, обяви зам.-министърът на финансите Красимир Катев. Проведохме
консултации с БНБ, Атанас Папаризов от БСП, Валери Димитров от НДСВ и постоянния представител на МВФ в България Пирита Сорса. Стигнахме до общ вариант за управление на фискалния резерв, заяви
Катев. Надявам се изборът на управител на БНБ да не бъде заложник на спекулации, добави той. Според Катев оптималният размер на парите, които да се предоставят на банките, е 5-8% от фискалния
резерв или 200-300 млн. лв. годишно. Лихвите по парите в банките са 5-6%, докато, ако се държат в БНБ, лихвата е около 1%. Така от операцията в бюджета ще влизат 10-15 млн. лв. допълнително за
година. Парите ще се инвестират в банките чрез публични търгове и ще бъдат обезпечени с държавни ценни книжа, гласи предложението на министерството. Всяка година парламентът ще определя и минимален
размер на фискалния резерв, който ще се съхранява в БНБ. Той трябва да надвишава плащанията по дълга през годината и 85% от средногодишните плащания през следващите три години. Сумата е между 1,7
млрд. лв. и 2,4 млрд. лв. Сега фискалният резерв е 4 млрд. лв. С МВФ е договорено сумата да не пада под 2,4 млрд лв. Част от средствата от фискалния резерв, както и досега, ще може да се инвестират
в нискорискови активи - облигации на други държави, като Германия или Испания, или на международни организации като Световната банка.
