През годините имало "много примери за нелоялно поведение на част от бизнеса", при което осигуровките се плащат на ниски нива, които не отразяват реално получаваната заплата, казва финансовият министър
На заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество идната седмица финансовият министър Симеон Дянков ще предложи за обсъждане на бизнеса и синдикатите въвеждането на диференцирана минимална заплата според региона, за който се отнася. Въпросът бил да се види дали юридически може да има такова разделение, казва Дянков в интервю за "Стандарт". Според него, минимална заплата от 310 лв. е "правилна на този фон на развитие на българската икономика".
В същото време за такава заплата не работел никой в София, Пловдив или Бургас докато в северозападна България имало данни, че значителна част от заетите в частния сектор работят на минимална работна заплата. Там обаче въпросът бил дали повишение на тази заплата ще създаде проблеми на бизнеса.
На заседанието на тристранката можело да се обсъди създаването на формула. Например, в районите с по-ниската от средната за страната безработица минималната заплата "да бъде еди-каква си, а за райони с по-висока безработица - минималната заплата да бъде по-ниска", обяснява финансовият министър. В министерството му вече правили анализи в кои сектори това можело да повлияе на безработицата и от тях излязло, че в никой сектор нямало да се случи.
Като заел поста министър на финансите той също смятал като бизнеса, че увеличаването на минималната работна заплата увеличава безработицата. Впоследствие мнението му се променило, защото първо в България тази заплата е много ниска спрямо другите страни в ЕС и второ, през годините имало "много примери за нелоялно поведение на част от бизнеса", при което осигуровките се плащат на ниски нива, които не отразяват реално получаваната заплата, казва финансовият министър.
"Сега смятам, че по-високата минимална заплата не е проблем за огромната част от бизнеса, но осветлява истинските доходи. Връзка между минималната заплата и безработицата няма", заключава той.
На въпрос, свързан със записания в бюджета растеж от 1.9% на икономиката през 2013 г. при прогноза на МВФ от 1.5% Дянков обяснява, че от фонда винаги били по-консервативни и освен това си променяли прогнозите в посока нагоре по 3-4 пъти през годината. Той се мотивира с последната такава промяна, при която МВФ завиши прогнозата си за растежа за тази година от предишните 0.8 на сто на 1 процент.
Самият Дянков посочва, че смятал и той консервативно и затова бюджетът за следващата година е изчислен при растеж от 1.2 на сто.
От 2010 г. насам приходите от ДДС непрекъснато растат с около 1 млрд. лв. на година. така Дянков мотивира завишаването с 11.1 на сто на приходите от този данък през следващата година спрямо данните за 2011 г. Увеличаването на приходите от този данък се дължало основно на засиления внос. При него годишният ръст при вноса е с 20% докато при износа, където се връща ДДС, има спад. Другото, което подпомагало сериозно тези приходи, е връзката на касовите апарати с НАП. От ноември това ще стане и с автоматите за кафе.
След като е била направена тази онлайн връзка данъчната основа на търговците се вдигнала с 5 млрд. лв., на които се начислява 20% ДДС. Това добавило 1 млрд. лв. приходи в бюджета. Това означава, че допреди това те не са плащали данъка, обяснява Дянков.
По повод идеята да се облагат лихвите от депозити Дянков казва, че доскоро дори не знаел, че тук няма такъв данък, какъвто самият той плащал в САЩ. Само в Румъния и България лихвите от депозити не се облагали. В това облагане обаче имало данъчна справедливост, защото сега "се облагодетелства капитала спрямо труда". По-заможни хора се облагодателстват, защото имат възможност да спестяват.
Такъв данък засега не се предвижда в бюджета за идната година, но можело темата отново да изникне, коаго проектът стигне в парламента, обяснява финансовият министър.
Той съобщава, че правителството ще обсъжда проектобюджета за идната година на следващото си заседание.
