Срокът за обсъжданията е до 19 май 2020 г.
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви обществена консултация на европейската "Бяла книга за изкуствения интелект - европейски подход към върхови постижения и доверие" (Бяла книга за изкуствения интелект: Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие). Документът бе публикуван от Европейската комисия преди броени дни, на 19 февруари 2020 г., и представя варианти на политика за създаване на възможност за надеждно и сигурно развитие на изкуствения интелект в Европа. "Бялата книга" подчертава, че основните й градивни елементи са разработването на политическа рамка за ускоряване приемането на решения за изкуствения интелект и разработването на регулаторна рамка за изкуствен интелект, която да гарантира спазването на правилата на Европейския съюз.
При представянето на "Бялата книга" председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви: "Днес представяме нашата амбиция да изградим цифрово бъдеще на Европа. То обхваща всичко — от
киберсигурността до критичните инфраструктури, от цифровото образование до уменията, от демокрацията до медиите. Искам цифровата Европа да отразява най-доброто от Европа — да е открита,
справедлива, многообразна, демократична и уверена".
Изпълнителният заместник-председател с ресор "Европа, подготвена за цифровата ера" Маргрете Вестегер посочи от своя страна: "Искаме всеки гражданин, всеки работник, всяко предприятие да имат реална
възможност да се възползват от предимствата на цифровизацията. Независимо дали става въпрос за шофиране, което е по-безопасно или по-малко замърсяващо благодарение на свързаните с интернет
автомобили, или дори за спасяване на човешки живот чрез използването на основани на ИИ медицински изображения, които дават възможност на лекарите да откриват по-рано от всякога заболяванията".
В документа се казва, че обемът данни, произведени в света, нараства бързо - от 33 зетабайта през 2018 г. до очакваните 175 зетабайта през 2025 г. Начинът на съхранение и обработка на данните ще се
промени драстично през следващите 5 години. Днес 80% от обработката и анализът на данни се извършва в центрове за данни и централизирани изчислителни съоръжения и 20% са в интелигентно свързани
обекти, като автомобили, домакински уреди или роботи за производство и в изчислителни съоръжения, близки до потребителя. До 2025 г. тези пропорции вероятно ще бъдат обърнати. Освен икономическите и
устойчиви предимства, които представя това развитие, то отваря допълнителни възможности за предприятията да разработят инструменти за производителите на данни, за да увеличат контрола върху
собствените си данни. Данните ще прекроят начина, по който произвеждаме, консумираме и живеем. Ползите ще се усетят във всеки един аспект от нашия живот, като се започне от по-осъзнато потребление
на енергия и проследяване на продукти, материали и храни, до по-здравословен живот и по-добро здравеопазване.
Голяма част от данните за бъдещето ще идват от индустриални и професионални приложения, области от обществен интерес или приложения от интернет на нещата в ежедневието, области, в които ЕС е силен.
Възможностите ще възникнат и от технологични промени, с нови перспективи за европейския бизнес в различни области, сред които облачни услуги, цифрови решения за критични за безопасността
приложения, а също и квантови изчисления. Тези тенденции показват, че източниците на конкурентоспособност за следващите десетилетия в икономиката на данните са определени сега, а европейските
институции трябва да действат.
През следващите пет години ЕК ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера: технология, която работи за хората; справедлива и конкурентоспособна икономика; открито, демократично и устойчиво общество.
Комисията предвижда рамка за надежден изкуствен интелект, основан на високи постижения и доверие. Тя има за цел, чрез партньорство между частния и публичния сектор, да се мобилизират ресурси по
цялата верига за създаване на стойност и да се създадат правилните стимули за ускореното разгръщане на ИИ, включително в по-малките и средните предприятия. Това включва сътрудничество с държавите
членки и научноизследователската общност с цел привличане и задържане на таланти. Като се има предвид, че системите с ИИ може да са сложни и в определени случаи да са свързани със значителни
рискове, от определящо значение е изграждането на доверие. Ясни правила трябва да уреждат въпросите, свързани с високорисковите системи с ИИ, без по-малко рисковите системи да се обременяват с
твърде много тежести. Строгите правила на ЕС за защита на потребителите, за справяне с нелоялните търговски практики и за защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот продължават
да се прилагат.
В случаите с висока степен на риск, като например в здравеопазването, полицейската дейност или транспорта, системите с ИИ следва да са прозрачни, проследими и с гарантиран човешки надзор. Органите
следва да могат да изпитват и сертифицират използваните от алгоритмите данни по същия начин, както проверяват козметични продукти, автомобили или играчки. Необходими са обективни данни, за да се
обучават високорисковите системи да работят правилно и за да се гарантира спазването на основните права, и по-специално недискриминация. Макар че днес използването на лицево разпознаване за
дистанционна биометрична идентификация е по принцип забранено и може да се прилага само в изключителни, надлежно обосновани случаи и в пропорционална степен — при наличие на предпазни мерки и въз
основа на правото на ЕС или на националното право — Комисията иска да започне широкообхватен дебат при какви обстоятелства такива изключения евентуално може да са обосновани.
По отношение на по-нискорисковите приложения с ИИ Комисията предвижда режим на доброволно етикетиране, ако се прилагат по-високи стандарти.
Срокът за обществената консутация е до 19 май 2020 г. "Бяла книга за изкуствения интелект - европейски подход към върхови постижения и доверие" може да бъде намерена ТУК и ТУК.
Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено.
