Общо 4 препоръки са отправени към страната ни в икономическата област
Европейската комисия представи препоръките си за развитието на икономиката във всяка държава от ЕС. Към България препоръките са четири, съобщиха медиите, обобщени от Дир БГ. Комисията започна
задълбочени прегледи на 13 държави членки, включително България през ноември миналата година с цел да анализира дали са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те.
През февруари тази година комисията остави под наблюдения страната ни заради прекомерните икономически дисбаланси, припомня БНР.
ЕК очаква през тази и следващата година нашата страна да подобри събираемостта на данъците, както и да ограничи "сивата икономика", особено по отношение на труда "на черно", съобщава БТА.
Втората препоръка е да бъдат предприети последващи действия за оценка на финансовия сектор, особено по отношение на договорите за презастраховка, трудно оценимото имущество, свързаните лица.
От нашата страна се очаква да подобри наблюдението над банковия и небанковия сектор в сътрудничество с властите на ЕС.
Комисията очаква България да улесни намаляването на необслужваните фирмени кредити, включително с ускоряване на промените в законодателството, свързано с несъстоятелността.
Препоръчва се нашата страна да подобри т. нар. "активни политики" на пазара на труда.
В третата препоръка се посочва необходимостта от осигуряването на качествено основно образование, особено за ромите.
Допълва се, че е необходимо здравните осигуровки да имат по-голямо покритие, да бъдат ограничени разплащанията в брой в здравеопазването, както и да бъде преодолян недостигът на лекари.
В третата препоръка се настоява също за консултация със социалните партньори, за да бъде определен прозрачен начин за изчислението на минималната работна заплата.
Последната препоръка е да бъде прилагана ефективно националната стратегия за обществените поръчки до 2020 година.
Миналата година Комисията посъветва българското правителство да намали дела на сивия сектор и недекларирания труд, да подобри устойчивостта на банките, застрахователните фирми и други участници във
финансовия сектор, да състави критерии за определянето на минималната работна заплата, да ускори въвеждането на електронни обществени поръчки, да подобри ефективността на системата на
здравеопазване и достъпа на дълготрайно безработните и младежите до пазара на труда.
