Потреблението на домакинствата ще остане на достигнатите нива в края на годината и първите месеци на 2024 г.
Икономическият растеж на България ще се забави през настоящата и идната година, след което се очаква да се възстанови през 2025 г. Също така вносът и износът на стоки и услуги от страната ни ще се
свие през 2023 г., а потреблението на домакинствата ще остане на достигнатите нива в края на годината и първите месеци на 2024 г., след което ще нарасне умерено. Това предвижда Европейската комисия
в най-новата си есенна икономическа прогноза, предаде БТА.
Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически
растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто.
През 2025 г. българският БВП ще се увеличи с 2,6 на сто, разкрива още есенната прогноза на ЕК.
По отношение на инфлацията в страната ни, Еврокомисията очаква тя да бъде на ниво от 8,8 на сто през 2023 г., 4 на сто през 2024 г. и 2,9 на сто през 2025 г.
Също така се предвижда държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 г., тласнат нагоре от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите. Общо те ще представляват разходи за
бюджета от около 4 на сто от БВП през тази година. Това въздействие обаче се смекчава, наред с други фактори, чрез компенсаторни мерки, увеличаващи събираемостта на данъците, както и чрез
определения на 100 процента дивидент за държавните предприятия.
В същото време други фактори са допринесли за ограничаване на дефицита, като частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, посочва ЕК.
Мерките, които се запазват и през 2023 г., са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерки, свързани с енергетиката, се
прогнозират на 0,8 на сто от родния БВП тази година.
Според ЕК през 2024 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да бъде 3 на сто от БВП. Очаква се увеличаването на данъчните приходи да се забави в съответствие с икономическите
перспективи, но също и известен положителен ефект от мерките за подпомагане на събираемостта и от пълното премахване на мерките, свързани с енергетиката.
Очаква се публичните инвестиции да останат като цяло стабилни, но предполагаемото въздействие върху дефицита ще бъде ограничено благодарение на по-големите средства от ЕС, в частност от Механизма
за възстановяване и устойчивост.
През 2025 г. ЕК предвижда дефицитът да достигне 3,2 на сто от БВП, тъй като доставката на военно оборудване за страната ни, както и временни разходи ще струват близо 0,7 на сто от БВП.
Същевременно бруто образуването на основен капитал ще нарасне през следващите две години, тласнато от публични инвестиции, включително по проекти, финансирани от Механизма за възстановяване и
устойчивост, според експертите на ЕК.
Освен това съотношението дълг/БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6 на сто през 2022 г. до 26,1 на сто през 2025 г. През 2023 и 2024 г. консолидирания държавен дълг
като процент от БВП ще нарасне до съответно 23,5 и 24,3 на сто.
В есенната прогноза на ЕК е заложено и възстановяване на износа на България, като се предвижда той да нарасне с 4 на сто през 2024 г. и с 2,6 на сто през 2025 г., отразявайки възстановяване на
експортните пазари.
Междувременно ръстът на частното потребление ще отслабне значително догодина – до 1,4 на сто, според ЕК, след като през 2023 г. ще отчете растеж с 6,3 на сто. През 2025 г. частното потребление ще
се увеличи с 2,4 на сто.
Рисковете за макроикономическите перспективи пред България са като цяло балансирани, пише в заключенията на ЕК. От една страна, по-затегнатият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване към
по-строгите парични условия, представляват риск за икономическия растеж. От друга, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и прилагането на българския Механизъм за възстановяване и
устойчивост биха довели до по-слаби икономически перспективи.
