Комисията очаква държавният ни дълг да удари пик през настоящата година, след което да започне да се понижава в средносрочен план
В своя "есенен" доклад Европейската комисия (ЕК) прогнозира по-добър от очакваното икономически растеж при продължаващо понижение на безработица в България през тази и през следващата година.
Комисията също така очаква държавният дълг на нашата страна да удари пик през настоящата година, след което да започне да се понижава в средносрочен план, предаде БНР.
Според ЕК реалният БВП на нашата страна е нараснал с 3,6% през 2015 година, като за настоящата година очаква известно забавяне на растежа на българската икономика до 3,1%, през 2017 година до 2,9%
и до 2,8% през 2018 година. Това обаче представлява възходяща ревизия на "пролетните" прогнози на Комисията, направени през месец май, според които БВП на България се очакваше да нарасне през 2016
година с едва 2,0% и с 2,4% през следващата година.
ЕК предполага, че през настоящата година вътрешното потребление ще допринесе с 2% към растежа на реалния БВП, докато нетният износ ще допринесе с 1,1 на сто. Растежът на потреблението в частния
сектор се очаква да остане добър в рамките на 3,2% през тази година, докато инвестициите вероятно ще се свият с 0,8% с оглед на по-бавното усвояване на европейските фондове след приключването на
предишния програмен период между 2007-а и 2013 година. В същото време обаче ЕК прогнозира ускоряване на растежа на инвестициите до 3,2% през 2017 година, тъй като очаква, че през следващата година
вероятно ще бъдат осъществени повече проекти, съфинансирани от ЕС по програмата 2014/2020 година.
Комисията предполага, че рисковете за растежните перспективи пред България изглеждат балансирани. Възходящите рискове във вътрешен план включват по-добър от очакваното растеж на частното
потребление. Низходящите рискове във вътрешен план пък включват значително по-слабо усвояване на европейските фондове, което може да навреди на инвестициите и на икономическия растеж през 2017
година.
С оглед на отвореността на българската икономика, по-слабото импортно търсене от страна на основните търговски партньори и по-специално на тези от Европа, както и евентуално рязко повишение на
петролните цени, биха представлявали външен низходящ риск за новите прогнози на ЕК за нашата страна.
Според Комисията обаче стабилното търсене от страна на европейските търговски партньори, както и силният туристически сезон, са довели до добро представяне на българския износ през настоящата
година.
Балансът по текущата сметка се очаква да се понижи до 1% през 2017-а и до 0,6% през 2018 година главно поради по-висок растеж на вноса – с оглед на силно вътрешно потребление и на очакваното
нарастване на цените на енергийния внос.
ЕК също така очаква нарастване на инфлацията в България с 1% през следващата година след дефлация и понижение на индекса на потребителските цени с 0,9% през настоящата година. Тази прогноза се
базира на очакванията за възстановяване на енергийните цени от техните тазгодишни дъна.
Комисията очаква нарастване на трудовата заетост в България с 0,8% през 2016 година и леко забавяне на растеж до 0,7% през 2018 година. Това, както и очакваното намаляване на работната сила в
страната с оглед на застаряващото население и емиграцията, вероятно ще доведе до по-нататъшно понижение на нивото на безработица до 8,1% през тази година, до 7,1% през 2017-а и до 6,3% през 2018
година.
В своя есенен доклад, ЕК също така очаква свиване на публичния дефицит от 1,7% спрямо БВП през 2015 година до 0,9% от БВП през тази, до 0,8% през 2017-а и до 0,7% през 2018 година. Комисията отчита
по-добро от очакваното представяне както на приходите, така и на разходите през настоящата година. ЕК прогнозира приходната част в бюджета да продължи да се подобрява и през 2017 година на фона на
позитивни макроикономически развития, като тази тенденция вероятно ще се запази и през 2018 година.
Комисията обаче предупреждава, че непредвидени обществени и други задължения, включително предвидената държавна помощ за Национална енергийна компания (НЕК), създават рискове за влошаване на
публичните финанси през целия прогнозиран хоризонт. Допълнителни рискове по отношение на разходите включват и обявените планове за увеличаване на заплатите в публичния сектор. В същото време ЕК
допълва, че подобни нарастващи рискове могат да бъдат ограничени от непрекъснатото подобряване при събираемостта на данъците.
ЕК прогнозира нарастване на държавния дълг на България до 29,4% от БВП през тази година главно поради решението за временно увеличаване на паричните буфери. Комисията обаче очаква намаляване на
държавния дълг до 26,3% от БВП през следващата година и до 25,9% през 2018 година в резултат на относително ниското първично салдо и подобряване на условията за финансиране на дълга. Структурният
дефицит се очаква да падне до 0,75% от БВП през 2016 година и да остане под 1% от БВП през следващите две години.
