Правителството официално подкрепи БГ превозвачите
Срокът за командироване на работници в Европейския съюз вече ще бъде до 12 месеца, с възможно удължаване от 6 месеца, реши Европейският парламент. След изтичането на една година изпратените в
чужбина служители ще получават заплащане като местните и ще плащат същите осигуровки и данъци като тях.
Командировката може да бъде удължена с максимум още 6 месеца, пише в. Монитор. Новите правила, които бяха приети с 456 гласа "за" срещу 147 "против" и 49 въздържали се, имат за цел да осигурят
по-добра защита на командированите работници и справедлива конкуренция за компаниите.
Предвижда се засилено сътрудничество при разследването на възможни измами с правилата. Държавите в ЕС имат срок от две години да въведат промените в националното си законодателство.
Командированите работници са наети в една държава от ЕС и са изпратени от техния работодател временно в друга държава от Общността, за да изпълнят дадена поръчка. За разлика от хората, които си
намират постоянна работа в друга държава, правата на командированите се определят от социалното законодателство в страната, в която са наети, а не там, където работят. През 2016 г. в ЕС е
имало 2,3 млн. командировани работници, като техният брой е нараснал с близо 70 на сто от 2010 г. От всички командировани работници 45 на сто са заети в строителството, 24 на сто - в други отрасли
на промишлеността, 29,4 на сто - в услугите, а 1,5 на сто - в селското стопанство и риболова. В страните от Западна Европа са изпратени 83 на сто от всички командировани служители.
Временно за шофьорите в товарните превози промените няма да бъдат прилагани, докато за тях бъде прието отделно законодателство, което включва пакет "Мобилност" още известен като закон
"Макрон".
Междувременно на вчерашното си заседание правителството одобри официална позиция в подкрепа на българските превозвачи. Решението идва в изпълнение на решение на Народното събрание от 11 май тази
година. Тогава депутатите възложиха на кабинета да обсъди законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия. След това правителството трябваше да приеме недвусмислена позиция в подкрепа на
исканията на българските превозвачи и в защита на техните и тези на българските граждани права и интереси.
