Сметката на европейските държави за защита на домакинствата и компаниите от рязко покачващите се разходи за енергия е достигнала близо 800 млрд. евро, съобщиха изследователи от мозъчния тръст „Bruegel”.
Те призоваха държавите да направят по-ефикасни разходи за справяне с енергийната криза.
Страните от Европейския съюз вече са заделили 681 млрд. евро за справяне с енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8,1 млрд. евро от септември 2021 г. насам, сочи анализът на "Bruegel”, цитиран от econ.bg.
Общата сума от 792 млрд. евро се сравнява със 706 млрд. евро в последната оценка на "Bruegel” от ноември, защото страните продължават и през зимата да се сблъскват с последиците от прекратяването на повечето от доставките на газ от Русия за Европа през 2022 г.
Германия оглави класацията на разходите, отделяйки близо 270 млрд. евро - сума, която засенчва всички останали държави. Великобритания, Италия и Франция са следващите по харчове, въпреки че всяка от тях е похарчила по по-малко от 150 млрд. евро.
Разходите, отделени от страните за енергийната криза, вече са на нивото на фонда за възстановяване от COVID-19 на ЕС, който е на стойност 750 млрд. евро. Актуализацията на енергийните разходи идва в момент, когато страните обсъждат предложенията на ЕС за по-нататъшно разхлабване на правилата за държавна помощ по проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.
Тези планове породиха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ ще наруши вътрешния пазар на блока. Германия е подложена на критики заради огромния си пакет от помощи за енергетиката, който далеч надхвърля възможностите на другите държави от ЕС.
От "Bruegel” заявиха, че правителствата са насочили по-голямата част от помощта към мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като например намаляване на ДДС върху бензина или ограничаване на цените на дребно на електроенергията.
Според мозъчния тръст това трябва да се промени, тъй като държавите не разполагат с достатъчно фискални средства, за да поддържат такова широко финансиране.
