Надпреварата е за постигане на споразумение за окончателен закон до края на годината
Законодателите от Европейския парламент ще гласуват днес в подкрепа на началото на преговорите за одобряване на първите в света широкообхватни правила за системите за изкуствен интелект като
ChatGPT, които имат за цел да ограничат потенциалните вреди и същевременно да насърчат иновациите, предаде Дарик. Въпреки че плановете на ЕС датират от 2021 г., проектоправилата придобиха по-голяма
актуалност, когато ChatGPT нахлу бурно на сцената миналата година, показвайки главоломното развитие на изкуствения интелект и възможните рискове, съобщи АФП. Все повече се настоява за регулиране на
изкуствения интелект (ИИ) и отвъд Атлантическия океан, тъй като нараства натискът върху западните правителства да действат бързо в това, което някои определят като битка за защита на
човечеството.
Докато привържениците на ИИ приветстват технологията заради начина, по който ще промени обществото, включително работата, здравеопазването и творческите занимания, други са ужасени от потенциала му
да подкопае демокрацията.
След като бъде приет от парламента на ЕС, официални лица твърдят, че преговорите за окончателен закон с 27-те държави членки на блока ще започнат почти веднага, т.е. по-късно в сряда. Надпреварата
е за постигане на споразумение за окончателен закон до края на годината. Дори и тази амбициозна цел да бъде постигната, законът ще влезе в сила най-рано през 2026 г., което ще принуди ЕС да
настоява за доброволен временен пакт с технологичните компании.
Миналия месец Брюксел и САЩ се споразумяха да публикуват общ кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект, за да разработят стандарти, общовалидни за демокрациите.
Законодателите приветстваха проектозакона като "исторически" и се противопоставиха на критиците, които твърдят, че плановете на ЕС биха могли по-скоро да навредят, отколкото да насърчат
иновациите.
"Подходящ ли е моментът Европа да регулира ИИ? Моят отговор е категорично "да" - това е подходящият момент поради дълбокото въздействие, което оказва ИИ", заяви евродепутатът Драгош Тудораче по
време на парламентарния дебат във вторник в Страсбург.
"Това, което можем да направим тук, е да създадем доверие, правна сигурност, за да дадем възможност на ИИ да се развива по положителен начин", заяви заместник-председателят на Европейската комисия
Маргрете Вестагер.
Законът ще регулира ИИ в зависимост от степента на риска: колкото по-голям е рискът за правата или здравето на хората, толкова по-големи са задълженията на системите.
Предложеният от ЕС списък на високорисков изкуствен интелект включва ИИ в критичната инфраструктура, образованието, човешките ресурси, обществения ред и управлението на миграцията.
Парламентът добави допълнителни условия, преди да бъде изпълнена класификацията за висок риск, включително потенциална опасност за здравето, сигурността, правата на човека или околната среда.
Има и специални изисквания за генеративните системи за ИИ - такива като ChatGPT и DALL-E, които могат да създават текст, изображения, код, аудио и други медии - които включват информиране на
потребителите, че съдържанието е създадено от машина, а не от човек.
Друг евродепутат, който е инициатор на закона в парламента, Брандо Бенифеи, призова за "общ подход" за справяне с рисковете, свързани с ИИ.
"Трябва да сверим бележките си със законодателите от цял свят", каза той.
Тудораче добави, че законът е необходим, "защото, за да защитим нашите граждани не е достатъчно да се надяваме, че компаниите ще се саморегулират".
През цялото време, докато парламентът се опитваше да постигне споразумение, което започна миналата година, правозащитниците настояваха ЕС да защитава правата на гражданите.
Съгласно текста на парламентарната комисия, одобрен миналия месец, законодателите предлагат забрана на AU-системите, които използват биометрично наблюдение, разпознаване на емоции и т.нар.
прогнозна полицейска дейност.
Но Мхер Хакобян от Амнести Интернешънъл предупреди, че това е твърде рисковано, защото "парламентът може да отмени значителни защити на правата на човека", които бяха договорени от парламентарните
комисии миналия месец.
Все още съществуват опасения, че дори и законодателите да се споразумеят за тези забрани, те може да не влязат в окончателния закон след преговорите с държавите - членки на ЕС.
"Съществува реален риск, че когато се включат представителите на държавите, голяма част от тези защити могат да бъдат премахнати или значително намалени", заяви пред АФП Гриф Ферис, старши служител
по правните въпроси и политиката в неправителствената група "Справедливи съдебни процеси".
