Нетното богатство на домакинствата е нараснало с 68% в Швейцария и с 18% в Германия от 2007 г. насам
Богатството на европейските домакинства миналата година е надвишило нивата отпреди кризата. Това показва публикувано днес изследване от частната швейцарска банка "Юлиус Баер", цитирано от Франс.
През 2013 г. общото състояние на европейските домакинства е достигнало рекордните нива от 56 трилиона евро, регистрирайки повишение с 1,7% спрямо 2012 г., показва изследването на банката, озаглавено Wealth Report Europe.
Преди финансовата криза през 2007 г. то е било 54,5 трилиона евро, уточняват авторите на изследването. "Но развитието на богатството на държавите варира значително от кризата през 2007 г.", отбелязват авторите на доклада. Докато нетното богатство на домакинствата е нараснало с 68% в Швейцария и с 18% в Германия от 2007 г. насам, то е намаляло с 28% в Испания и с 23% в Гърция.
Според доклада 10% от най-богатите европейски домакинства притежават над половината от имуществото на Стария континент. Само 1% от най-богатите хора в света притежават 27% от общото нетно състояние в Европа. За да даде пълна представа за богатството, изследването не се съсредоточава единствено върху ликвидностите на домакинствата като акции, облигации или фондове, а върху нетното състояние (финансови активи+недвижими имоти).
Според изследването четири страни концентрират в себе си над две трети от нетното състояние в Европа. То възлиза на 13 трилиона евро в Германия, 9,6 трилиона евро във Великобритания, 9,5 трилиона евро във Франция и 8,3 трилиона евро в Италия. От гледна точка на имущество на глава от населението нетното състояние възлиза на средно 167 100 евро. Люксембург е на първо място с нетно състояние от 432 000 евро на човек, следвана от Швейцария с 394 900 евро и Белгия с 241 000 евро.
Словакия и Гърция са на последно място съответно с 33 300 евро и 58 900 евро на човек. До пет години авторите на изследването очакват богатството на европейските домакинства да нарасне с 40% и да достигне 79 трилиона евро до 2019 г. Според тях основната част от растежа трябва да дойде от възстановяването на големите европейски предприятия след рецесията.
