Европейският съюз се споразумя да позволи ответни мерки срещу държави, които оказват прекомерен икономически натиск върху членовете на ЕС да променят политиките си, ход, предназначен да действа като възпиращ фактор, предаде агенция "Ройтерс", цитирана от econ.bg.
Представители на Европейския парламент и съвета, страните - членки на ЕС, постигнаха споразумение за инструмента за борба с принудата (ACI) рано във вторник.
Предложението има за цел да противодейства на разпространението на геополитическото напрежение в търговията. Членовете на ЕС обвиняваха администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и Китай, че използват търговията като политически инструмент.
Един случай, цитиран от поддръжниците на мярката, са китайските търговски практики срещу Литва, след като тя позволи на Тайван да създаде де факто посолство там. ЕС казва, че Пекин е наложил пречки върху износа и е притиснал компаниите да премахнат литовското съдържание от веригите за доставки, когато изнасят за Китай.
Съгласно инструмента за борба с принудата ЕС ще може да определи дали икономическа мярка на трета страна е предназначена да принуди ЕС или някой от неговите членове да промени дадена политика.
Ако диалогът се провали, блокът може да наложи ограничения, като например по-високи тарифи за внос или ограничен достъп до публични търгове на ЕС.
Целият процес ще отнема до една година, въпреки че заплахата от ответни мерки е предназначена да служи като възпиращ фактор.
Законодателството трябва да влезе в сила през втората половина на 2023 г. и се предвижда да се прилага за нови случаи на икономическа принуда, а не за съществуващи случаи като този с Литва.
Някои страни членки бяха скептични за мярката поради опасения, че тя може да бъде протекционистка и да предизвика търговски войни.
