45% от европейците не вярват в инвестиционния съвет от банката, застрахователя или финансовия си съветник
18% от гражданите на ЕС показват високо ниво на финансова грамотност, 64% средно ниво, а останалите 18% ниско ниво. Това сочат резултатите от проучване на Евробарометър за финансовата грамотност в
ЕС, публикувани преди дни от Европейската комисия. Проучването тества както финансовите знания, така и финансовото поведение (заедно считано за финансова грамотност) на гражданите на ЕС.
Съществуват големи различия между държавите-членки. Само в четири държави членки повече от една четвърт от гражданите имат висок резултат във финансовата грамотност (Холандия, Швеция, Дания и
Словения). Резултатите също така сочат необходимостта финансовото образование да е насочено по-специално към жените, по-младите хора, хората с по-ниски доходи и с по-ниско ниво на общо образование,
които обикновено са по-малко финансово грамотни от другите групи.
Само около една четвърт от респондентите са отговорили правилно на поне четири от пет въпроса относно финансовите познания. Около половината са отговорили правилно само на два или три въпроса, като
друга четвърт намира въпросите за особено предизвикателни (или не са могли да отговорят правилно на нито един въпрос, или са успели да отговорят само на един от пет). Сред най-добре представилите
се са Холандия, Дания, Финландия и Естония, където около четирима от всеки десет анкетирани показват високо ниво на финансови познания (съответно 43%, 40%, 40% и 39%).
Повечето от анкетираните (65%) разбират влиянието на инфлацията и нейните потенциални последици върху покупателната способност. Само 45% от респондентите разбират как работи сложната лихва, въпреки
важността на тази концепция за управление на личните финанси и постигане на дългосрочни цели за спестяване.
Що се отнася до разбирането на инвестиционните рискове, 66% от респондентите правилно свързват по-високата възвръщаемост с по-големи рискове, докато 56% правилно определят, че инвестирането в
разнообразна гама от компании вероятно ще бъде по-малко рисковано от инвестирането само в една компания. И накрая, само 20% от респондентите демонстрират разбиране за това как лихвените проценти
влияят на цените на облигациите.
Само приблизително един на всеки трима европейци се доверява на инвестиционните съвети, които получава. Само 38 % от респондентите в ЕС са уверени, че инвестиционният съвет, който получават от
своята банка, застраховател или финансов съветник, е предимно в техен най-добър интерес (като 45% изрично заявяват, че не му вярват). Независимо от това нивото на доверие в съветите варира
значително в отделните държави членки: гражданите на Финландия (59%), Чехия (54%), Дания (47%) се доверяват повече на получените съвети; гражданите на Кипър (20%), Гърция (21%) и Латвия (24%) имат
много по-малко доверие.
В целия ЕС 46% от респондентите отговарят, че имат (или през последните две години са имали) застраховка, различна от животозастраховане, като застраховка на дома или автомобилна застраховка; 31%
съобщават, че имат (или през последните две години са имали) застраховка живот. Около една четвърт от респондентите (24%) отговарят по същия начин за инвестиционен продукт (фондове, акции или
облигации) и 22% за частен пенсионен или пенсионен продукт. Всеки пети респондент отговаря, че има (или през последните две години е имал) ипотечен или жилищен кредит, а 14% отговарят същото за
потребителски кредит. И накрая, 6% отговарят, че имат криптовалути (или че са имали такива през последните две години).
Около девет от всеки десет анкетирани в ЕС са съгласни, че преди да купят нещо, обмислят дали могат да си го позволят (51% "напълно съгласни" и 41% "донякъде съгласни" с това твърдение). Подобна
част от анкетираните са съгласни, че следят и наблюдават разходите си (49% "напълно съгласни" и 43% "донякъде съгласни"). Около седем от десет анкетирани са съгласни, че си поставят дългосрочни
финансови цели и се стремят да ги постигнат (21% "напълно съгласни" и 50% "донякъде съгласни").
Около три четвърти от респондентите в ЕС съобщават, че се чувстват удобно при използването на цифрови финансови услуги, като онлайн банкиране или мобилни плащания; 36% отговарят като "много удобно"
и 41% "донякъде удобно". Тази цифра е повече от 60% във всички държави-членки и е най-висока във Финландия (95%).
На въпрос колко дълго биха могли да продължат да покриват разходите си за живот, без да вземат пари на заем или да се местят, в случай че загубят основния си източник на доходи, една трета от
анкетираните (33%) отговарят, че това ще са шест месеца или повече, следвани от 18%, които заявяват, че това ще са поне три месеца (но не и шест месеца). Въпреки това 16% от анкетираните заявяват,
че нямат спешни спестявания.
Мнозинството от анкетираните в ЕС се чувстват "не твърде уверени" (32%) или "изобщо не са уверени" (22%), че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през годините на пенсиониране.
Мейрид Макгинес, комисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, каза: "Това първо проучване на ЕС относно финансовата грамотност е сигнал за
събуждане за нас и държавите-членки: заедно трябва да направим повече, за да подобрим нивата на финансова грамотност в ЕС. Оборудването на хората с увереност и умения да вземат информирани решения
относно парите си е в интерес на всички. То влияе положително върху личното и финансовото благосъстояние на хората и устойчивостта на сътресения в доходите. Той също така помага за постигането на
целите на съюза на капиталовите пазари – като дава възможност на хората да разберат ползите и рисковете от инвестирането и чрез изграждане на доверие в капиталовите пазари. Този Евробарометър е
важен принос към разбирането ни за финансовата грамотност в ЕС и ще ни помогне да съсредоточим усилията си там, където са най-необходими".
