Предлаганата здравна реформа няма посочена ясна крайна цел
Разделянето на заболяванията, за лечението на които Здравната каса ще заплаща, в пакети, не е верният път. Основният и допълнителният пакет ще узаконят начина, по който болниците ще финансират изхарченото в повече от предварително планираното, ще узаконят обаче и доплащането от страна на здравноосигурените пациенти.
Мнението изразиха от Асоциацията на дружествата за здравно застраховане, откъдето уточниха, че според идеята на ресорния министър Петър Москов при лечение по 65 клинични пътеки избора дали
пациентите да плащат ще прави лекуващият ги медик, предаде Дарик. Това ще позволи с правата на българските граждани да се правят волни интерпретации.
Като най-беден гражданин в Европа, българинът вади почти 50% от разходите за здравеопазване от джоба си, припомни председателят на асоциацията Мими Виткова. Според нея въпросът тук е с какво
предлаганите реформи и разделението на пакетите ще променят този неблагоприятен показател.
"Към момента са извадени шест клинични пътеки в т.нар. допълнителен пакет. В същото време една от клиничните пътеки е 1000% онкологична пътека. Оперативното отстраняване на параортални лимфни
възли, със или без отстраняване на женски полови органи, е 1000% онкологична пътека. Как тогава тази клинична пътека е решено, че не е социално значима, за да бъде поставена в допълнителния пакет”,
даде пример тя.
Не това обаче е най-големият проблем, смятат застрахователните дружества.
"По-голям проблем за нас представляват онези 65 клинични пътеки, които по преценка на всеки лекар, индивидуално, могат да бъдат поставени и в основния пакет, и в допълнителния пакет. Критериите се
казва, че ще бъдат медицински. Ние не ги виждаме разписани, което означава, че всеки лекар, извън условията на спешност, ще поставя съответния пациент в една или друга клинична пътека”, посочи още
Виткова.
Тази неяснота, според Виткова, поставя въпроса - защо да плащаме здравни осигуровки след като правата ни ще бъдат определяни индивидуално.
"Пътят, който е избран с разделението на пакетите, дори само с идея икономия на средства, не е верният път. Верният път, според нас е ясно да се регламентира какво се заплаща по задължителното
здравно осигуряване, и ясно да се регламентира за какво лечебните заведения могат да вземат допълнителни средства”, коментира тя.
Едва тогава застрахователните фондове биха могли да поемат своите ангажименти и да покриват тези здравни услуги, за които ще е ясно, че касата няма да плаща, добави още Виткова.
Пред БНР д-р Виткова посочи, че под един процент са разходите за здравеопазване, които поемат дружествата за здравно застраховане от общите разходи за здраве. Едва 250 000 души у нас имат допълнително здравно осигуряване.
Годишно около 55 милиона лева е размерът на застрахователната премия, която се формира в 28 дружества, които имат застраховка "Заболяване". Д-р Дилян Петров, управител на "Здравноосигурителен институт", заяви, че предлаганата сега здравна реформа няма посочена ясна крайна цел. Посочваните крайни резултати, почиват на изкривена статистика, допълни той: "Именно заради това, че 2% от 8% здравна вноска не отиват към здравоноосигурителните дружества, е довела до това те да не работят ефективно", посочиха още д-р Мими Виткова и д-р Дилян Петров.
Д-р Виткова призова държавата да се занимава с реален контрол: "Благодарение на въвеждането на четците с личните ни карти има икономия от около 10 млн. лв. досега. За да има икономия, е ясно коя болница е надписвала. Защо не се проверява? За какво въвеждаме четци и даваме пари, когато няма реален контрол?".
