Едва 390 компании са обявили фалит у нас през миналата година

Основните причини за сравнително ниското равнище на несъстоятелност в България (0.12%) обаче са бавните съдебни процедури в страната, които понякога отнемат няколко години

През 2011 година едва 390 компании са обявили фалит у нас през миналата година. За сравнение през 2010 г. техният брой е бил 462. Според официалните данни в България в момента са регистрирани около 314 хил. дружества.

Така нормата на нормата на несъстоятелност е едва 0,12 на сто. В централна и Източна Европа по-добре от нас е единствено Полша – с норма на несъстоятелност от 0.03%. В страната през миналата година са банкрутирали едва 723 дружества при регистрирани над 2,1 млн. компании.

Това сочи годишната статистика на международния кредитен застраховател Кофас за страните от Централна и Източна Европа.

На нашето положение е и Украйна. Там в открита процедура по фалит са 1 546 компании, при регистрирани над  1,323 млн. дружества.

На другия полюс са Румъния (с норма на несъстоятлност 3,47%) и Унгария (3,43%).

Лъже ли статистиката

Основните причини за сравнително ниското равнище на несъстоятелност в България (0.12%) обаче са бавните съдебни процедури в страната, които понякога отнемат няколко години и възможността длъжниците да игнорират предвиденото в закона задължение да подадат иск за несъстоятелност в рамките на 30 дни, когато са в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.

Още причини са свързани с нежеланието на кредиторите на стартират процедура по несъстоятелност към длъжниците си, когато те нямат обезпечения. В този случай кредиторите се нареждат на осмо място в реда на длъжниците, при това ако още са останали активи. Друга причина са опитите от страна на длъжника за заобикаляне на закона чрез плащане на ръка само за определени кредитори (често срещана ситуация особено когато има запор на банкови сметки).

При другия „отличник” – Украйна проблемите са сходни. Там производството по несъстоятелност е изключително неефективно, скъпо и продължително. В страната тези процеси се използват най-вече, за да не се постигне намаляване на дълга, но и да получи контрол върху активите, за да се осъществят поглъщания, за да избегнат данъци и плащането на възникнали задължения. Въпреки това ръстът на дружествата в несъстоятелност за разглеждания период е незначителен и отбелязва намаление с 13% спрямо предходния, като при това нормата на несъстоятелност остава на същото равнище.

В Хърватия най-често причините за обявяването на несъстоятелност са свързани с това, че много от компаниите, основани в средата на 90-те години, са водени от лош мениджмънт, неспособен да адаптира дейността си към променящата се бизнес среда. Това е свързано и с липсата на достатъчно управленски опит. Тези процедури обаче до голяма степен са приключили, поради което е налице тенденция на спад – голяма част от проблемните компании вече са заличени от Търговския регистър.

От друга страна увеличеният брой на започнати и привършени процедури по несъстоятелност през 2011 г. заради недостатъчно активи е следствие от въведената от правителството мярка, задължаваща да се осъществи „бърза процедура по фалит” за компании, които нямат служители и които са с блокирани банкови сметки за повече от 60 дни.

В Чехия като резултат от нарастващия брой на активни компании и спада на новите искания за обявяване на процедури по фалит, спада равнището на неплатежоспособност – от 6.6% до 0.39%. Позитивно развитие в цялостната икономическа ситуация през 2011 г. беше съпътствана от значителен брой нови поръчки и спасителни мерки, прилагани в компаниите по време и след финансовата криза. През 2012 г. спадът в икономиката е в размер на 1.2%, а проблемите оказват влияние основно на малкия бизнес и едноличните търговци, чийто дял във фалитите се утроява през настоящата година спрямо миналата.

Наблюдава се сериозен спад в броя на компаниите в Естония, които са обявили фалит през изминалата година. Анализаторите предвиждат, че този спад ще продължи, макар че с по-бавно темпо. Поради това ще са необходими поне още няколко години, докато годишният брой на компаниите в несъстоятелност достигне предкризисните равнища. Типичната компания във фалит в тази страна е такава без собствен капитал, извършваща дейност със значителни загуби, чиято възвращаемост от продажбите е по-малка от 0.5 млн. евро. Повече от 3/4 от банкрутиралите компании са били в състояние на просрочени данъчни задължения през последната година на функциониране, а останалата една четвърт са били в просрочени данъчни задължения за цялата година.

Равнището на компании в несъстоятелност в Унгария никога досега не е било на такова високо равнище. При това нивото на този показател е възможно да се покачи през следващия период, тъй като практически във всички сегменти се наблюдава ръст на проблемните компании. В допълнение към това, броят на доброволно преустановилите дейност компании също нараства драстично, макар че тези показатели не са отбелязани в настоящата статистика.

През 2011 г. икономиките на Литва и на Латвия продължиха успешно да се възстановяват от кризата. Проучване на кредитния мениджмънт по отношение на продажбите и тенденциите в закъснелите плащания дава позитивни очаквания, макар че конкретната ситуация и настроенията в страната не са особено позитивни. През последната година Латвия и Литва успяха бързо да редуцират предвиждания брой на компании в несъстоятелност, но той все още е на достатъчно високо равнище и това не дава причини за спокойствие.

В Полша се наблюдава влошаване на макроикономическата обстановка и в резултат на това прогнозите за следващата година по отношение на икономическия растеж не са особено оптимистични, а броят на фалитите ще се увеличи в сравнение с 2011 г. Определени външни фактори също ще оказват влияние върху ситуацията в Полша. Анализът на стокооборота на компаниите в несъстоятелност показва, че това са предимно от областта на малките и средни предприятия. Забележително е например, че е налице 39% увеличение на броя на едноличните търговци, обявили несъстоятелност. По отношение на секторите – с най-голям дял от фалиралите компании са в строителния сектор – общо 20% от всички.

След продължителния двуцифрен ръст на компаниите в несъстоятелност между 2006-2010 г., вече е налице тенденция на намаляване на темповете в Русия. Структурата на компаниите в несъстоятелност по отделни сектори остава непроменена, трите първи позиции – търговия на едро, търговия на дребно и строителство, остават непроменени за четвърта поредна година с над 50% от всички дружества в несъстоятелност за изминалата година.

Въпреки увеличения брой компании в несъстоятелност в Сърбия, се наблюдава спад на заличените дружества от регистъра. От началото на прилагането на Закона за фалитите в средата на 2010 г. до края на юли 2012 г., броят на съдебните решения за автоматично деклариране на несъстоятелност беше намален значително.

В Словакия броят на фалитите показва незначително увеличение спрямо предишния период, като  намалява броят на фалитите, отменени поради липса на активи. Най-много компании в несъстоятелност има в търговията на едро и търговията на дребно, производството и строителството. Не се очаква значително влошаване в бъдеще, перспективата е стабилна.

През последните 2 години е налице сериозен спад в словенската икономика, което се дължи както на световната финансова криза, така и на непрозрачността и некомпетентността на някои мениджъри. Една от основните причини за високата неликвидност са необслужваните кредити за последните години от някои от основните словенските банки. В този смисъл ръстът на несъстоятелността – като брой на дружествата – е напълно очакван.

Тъй като терминологията и структурата на процедурите по несъстоятелност могат да се различават в отделните страни, Coface Central Europe разграничава следните основни видове действия и използва следните термини, когато се отнася до процедурите по несъстоятелност на представените пазари: съдебни споразумения: този термин се отнася за процедурите по несъстоятелност, които са насочени основно за постигане на облекчаването на дълговете и продължаване на бизнеса от предприятието в несъстоятелност. Процедури по фалит: Този термин се отнася за процедурите по несъстоятелност, които са насочени към постигане на съответното преустановяване на дейността на предприятието с цел ликвидация или реорганизация на бизнеса.

Източници: Местни власти, Coface Central Europe и Coface Russia (база данни ICON).