230 хиляди българи на възраст до 29 години са лентяи
Всеки трети млад човек в Северозапада е безполезен за себе си и за обществото - нито учи, нито работи. Общо за страната 230 000 българи на възраст между 15 и 29 години са в категорията
"нищонеправещи". Най-тъжното е, че над половината от тях не желаят да променят положението си.
По дял на неактивни млади хора България е на второ място след Италия през миналата година. Близо 34% от младите в Северозападния регион не учат и не работят, но в Югозападния не им отстъпват - там
този дял е 28%. Средно за страната малко над 19% от младите българи между 15 г. и 29 г. са неактивни, пише в. Сега. Изданието се позовава на последния доклад на социалното министерство за оценката
на инициативата за младежка заетост по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". По тази инициатива има малко над 120 млн. евро до края на 2018 г. за обучение и стаж на българи до 29
г. без професионален опит, като за първите две години са изразходвани 1/10 от парите. От МТСП оценяват високо ефекта на вложените пари и прогнозират, че ще изпълнят 100% заложените цели.
Благодарение на вложените средства през 2018 г. се очаква заетите да са с почти 60 хил. души повече, безработицата да е по-ниска с 1%, а средната заплата да е с 1.5% по-висока.
За първите две години - 2014 и 2015 г. - младежката инициатива дава положителни резултати, смятат от МТСП, макар че в мерките са участвали под 4900 души. 57% от младите, преминали през схемата,
получават предложение за работа от същия или друг работодател. Получените предложения за работа от младежите съвпадат в много голяма степен с индивидуалния им профил - на това мнение са 91% от
младежите, които са получили предложение от работодателя, при който са били заети, и 79% от младежите, които са получили предложение от друг работодател. Най-ниска е удовлетвореността по отношение
на заплащането и възможността с предложеното възнаграждение младежите да покриват преките си нужди. Само 24% от младите са изключително доволни от заплащането, а 39% смятат, че с него могат в пълна
степен да покриват нуждите си.
Интересът на фирмите към тази схема е много голям, но въпреки това 1/5 от местата остават незаети. В доклада се посочва, че причината за това е "административен проблем, водещ до редуциране на
интереса на работодателите и участващите младежи - дългата процедура от подаването на заявката от работодателите до реалното назначаване на работа на младежите". Резултатите показват и ниска
мотивация на младежите за участие в програмата поради наличие на разминаване между функционалните задължения на обявеното свободно работно място и реално изискуемото от работодателя".
Разходите за един участник в програма м.г. са 591 лв. месечно, а в частния сектор едно наето лице "струва" на работодателя 957 лв.
ЦЕЛИ
Най-висока ефективност има "Младежка заетост" при безработните между 25 г. и 29 г. със средно или висше образование и без професионален опит. Към края на 2015 г. целта е постигната 34%. При трайно
безработните в тази възрастова група целта е постигната 19%. При безработните младежи от ромски произход с основно и без образование целта е постигната едва 2%.
