Подобно на икономическите субекти и на ниво физически лица се оформя тенденция за недеклариране до една четвърт от доходите
Една четвърт от реалните продажби у нас се укриват. Това сочи изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, цитирано от БТА.
Според работодателите от 11 пилотни бранша в държавната хазна постъпват данъците за три четвърти от реализираните продажби. Подобно на икономическите субекти и на ниво физически лица се оформя тенденция за недеклариране до една четвърт от доходите, се посочва в анализа.
Сивият сектор в националната икономика е намалял с 5,4 процента през последните две години, установили експертите на АИКБ. Според изследването неформалната икономика през 2010 г. е заемала дял от 42,2 на сто, а сега обхватът й е 36,8 на сто.
Налице е разместване в "сивотата" на браншовете, твърди Бойко Недялков - заместник-председател на Управителния съвет на АИКБ. Ако през 2010 г. строителството, туризмът и здравеопазването са били с най-високи нива на сиви практики, то сега с най-много нарушения са браншовете електротехника и електроника, парфюмерия, козметика и полиграфия. Там според изследването са най-високи показателите на укриване на печалби, нефактуриране на сделки, контрабанден внос и износ, доплащане на ръка и неиздължаване на пълния размер социални и здравни осигуровки.
Преструктурират се нарушенията на трудовото законодателство
През 2012 г. в сравнение с 2010 г. са намалели случаите на полагане на труд без договор. Докато преди две години те са били 28,4 процента, сега относителният им дял е спаднал на 22,2 на сто. Вместо без договор сега често се работи с фиктивни клаузи, сочи изследването.
Контрактите дефинират определен предмет на дейност и фиксират заплащане за труда близо, или малко над минималния осигурителен праг. Така формално се спазва изискването трудовите отношения да се закрепват с договор, но отново присъства сив елемент, защото на работника се заплаща и на ръка, като сумата не се облага с данъци.
Намаляват случаите на заплащане под минималното за съответния бранш, установили още от АИКБ. Вече и два пъти по-рядко не се издават финансови документи и не се осчетоводяват извършени операции. Една четвърт от работодателите систематично нарушават финансовата дисциплина, твърди изследването.
За бизнеса става все по-трудно да оперира в стагниращата обща среда и затова се увеличава рискът за единични нарушения, сочи още изследването.
Въвеждането на мярката за свързване на касовите апарати с НАП е дало първите видими резултати за изваждане на оборотите "на светло", смятат от АИКБ. Трайна е и тенденцията за увеличено събиране на ДДС. Ако преди две години според 17,9 на сто от собствениците на фирми неплащането на ДДС е било много рядко срещано явление, то тази година това мнение споделят 47 процента от тях.
АИКБ установява позитивна тенденция и в ограничаването на практиката за неплащане на данъци, акцизи и мита. Явлението е следствие на предприетите сериозни мерки от страна на държавата за по-силен превантивен контрол върху дейността на икономическите субекти и впоследствие - върху отчитането на годишната им дейност, твърдят анализаторите. Успоредно с това за последните две години три пъти е намалял (от 31,2 на сто на 14,8 процента) делът на работодателите, оценяващи предпочитанието към кешови разплащания като често срещано явление в българския икономически живот.
Основните причини за прилагане на сиви практики според мениджърите са множество и тежки за обслужване административни изисквания, недостатъчни публични услуги, съкращаване на работни места, повишаване нивото на безработица, ниски нива на заплащане на труда у нас и др., твърдят експертите. Според тях все още е силно желанието да се надхитри закона и да се избегнат административните формалности.
Непроменено обаче остава административното бреме и дефицитите в предлагането на публичните поръчки. В съчетание с относително ниския данъчен морал на населението се създават достатъчно силни нагласи за нарушаване на легитимните правила, обобщи Станислава Симеонова - консултант в АИКБ.
Асоциацията на индустриалния капитал е подготвила предложение със 130 мерки, които да се осъществят чрез законодателни и административни промени на национално ниво за стимулиране на "светлия" бизнес.
