България изостава в публичните регистри на некоректните платци
България е една от държавите в Европа, в които информацията за некоректните платци е сведена до минимум. В повечето страни на Стария континент се изготвят изчерпателни регистри с данни на клиентите
още на етап изтегляне на кредит, за да е възможно събирането впоследствие. Това коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International, след участието си в международния форум за
управление на необслужвани задължения NPL Investing & Servicing Europe and Asia, провел се в Атина перди броени дни. "За съжаление, у нас преобладава нагласата, че некоректните платци са
задължително хора, които са изпаднали в крайна невъзможност да покрият дълговете си. А това много рядко е така. В повечето случаи един и същи потребител има по няколко необслужени кредита, като
регулярно тегли и трупа нови", коментира Димитрова. "Информацията, с която разполагаме ние, е толкова оскъдна, че задачата да търсим дължимото от кредитополучателите, става изключително
трудна. По този начин кредиторите губят пари, които впоследствие калкулират в лихвите по кредитите. А тези лихви се плащат от коректните потребители.” Според експерта, в много страни
съществува ефективна практика, а институциите подпомагат събираемостта, за да осигурят финансова стабилност на населението.
"България има нужда от национална платформа за преструктуриране на дълговете, каквато съществува в много държави”, казва Димитрова.
"Към момента колекторските агенции са тези, които се стремят да съдействат на задължените потребители да преодолеят затрудненията с изплащането на дължимите суми. Нашата цел е да постигнем взаимно
удовлетворяващ вариант, като достъпът до информация в този случай е ценен ресурс. Така ще можем много по-лесно да разграничим нежелаещите от неможещите да плащат”, допълва Димитрова и коментира
още: "Трябва да се преустанови порочната практика некоректните платци безусловно да влизат в ролята на жертва. Защото тези, които плащат за това, всъщност са именно отговорните клиенти. Това важи и
за физическите, и за юридическите лица”.
Добрата новина е, че българските банки са сред стабилните в Европа, така че не са необходими изрични мерки за заздравяването им, както това се случва в Гърция, например.
"Южната ни съседка се възстановява от кризата – гръцките банки в рамките на една година трябва да продадат нови 30 млрд. евро дълг, като държавата ще дотира тази сделка посредством емитиране на
ДЦК. Сделката вече е одобрена от ЕС и стартира работа по описание на детайлите и изпълнението и. Целта е да се заздравят търговските банки и секторът като цяло. В България подобни стъпки няма да се
наложат, а и у нас няма такива обеми на лоши кредити. Може да се каже, че страната ни е сред финансово стабилните”, казва Лилия Димитрова.
Практиката с продажбата на дълг бързо започна да се налага у нас и дори започва да измества възлагането. "Компаниите трябва да помислят добре за цялостна политика за управление на вземанията си,
независимо дали са кредитиращи институции или имат задължения от други браншове. Аутсорсингът на събиране на задължения също е добра практика и носи добра възвращаемост и не трябва да се изключва
от стратегиите за събиране, нещо което наблюдаваме в последните 1-2 години на българския пазар”, допълва Димитрова.
България има стабилна финансова система и поради тази причина скоро не се очаква рецесия в държавата. Но за да се задържи и подобри сегашната ситуация има нужда от държавна подкрепа в посока
изграждане и поддържане на единни информационни регистри, онлайн система за преструктуриране на дълг, както и някои законови промени, които да гарантират правата както на кредитополучателите, така
и на кредиторите.
