Енергийната инфлация се очаква да падне чак догодина

Връхната й точка на влияние върху потребителските цени се очаква към края на 2022 г.

Енергийната инфлация се очаква да падне чак догодина, като връхната й точка се очаква към края на 2022 г. Това пише в анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от "Монитор". Цените на енергийните суровини са се увеличили чувствително от най-ниското равнище, достигнато по време на пандемията, което се дължи на факторите на търсене и предлагане. Икономическото възстановяване в световен мащаб доведе до увеличаване на търсенето на петрол и газ. Търсенето на газ се засили допълнително заради студеното време миналата зима и слабите ветрове през лятото, което доведе до спад в производството на вятърна енергия и заместване с газ. В същото време намаляването на предлагането от страна на ОПЕК+ и бавното покачване на добива на шисти в САЩ подкрепиха цените на петрола, докато на европейските газови пазари доставките от Норвегия и Русия бяха на ниски нива.
Цените на едро на електроенергията в ЕС нараснаха главно поради по-високите цени на газа, тъй като цените на електроенергията се основават на краткосрочните пределни разходи на електроцентралите. Роля изиграха и по-високите цени на квотите по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ).
Допусканията, залегнали в основата на базисната прогноза за енергийния компонент на хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ), които се основават на цените на фючърсите, предвиждат спад на цените на енергийните суровини през 2022 г. Докато при предходни прогнози техническите допускания се основаваха главно на криви на цените на петролните фючърси, в прогнозите от декември 2021 г. те бяха допълнени с фючърси на цените на газа и електроенергията, като се има предвид наблюдаваното прекъсване на връзката между договорите за газ и цените на петрола. Към момента кривата на петролните фючърси е низходяща. Това често е резултат от затягане на пазара на петрол, тъй като петролът предлага "удобна доходност", която улавя ползите от поддържането на запаси. Но низходящият тренд може да отразява и очакванията на пазара, че търсенето и предлагането на петрол могат да постигнат баланс до началото на 2022 г., като след това предлагането ще изпревари търсенето, както предвижда понастоящем Международната агенция по енергетика.
Въз основа на цените на фючърсите на пазарите на едро цените на газа и електроенергията също се очаква да спаднат след тази зима, тъй като потреблението на газ зависи от необходимостта от отопление.
През ноември 2021 г. енергийната инфлация в ХИПЦ достигна годишен темп от 27,4%, като през последните месеци се увеличи приносът на цените на природния газ и електроенергията. В исторически план най-голям принос за енергийната инфлация в ХИПЦ имат цените на транспортните горива. Въпреки че все още е доминиращият фактор, относителната роля на цените на горивата за енергийния компонент на ХИПЦ инфлацията напоследък леко намаля.
По-конкретно цените на горивата допринесоха с 14,1 процентни пункта за годишния темп на изменение на цените на енергоносителите през октомври, докато цените на електроенергията и природния газ заедно допринесоха с 9,3 процентни пункта, достигайки безпрецедентно високи стойности. Динамиката на цените на газа и електроенергията обаче е много разнородна в държавите от еврозоната. Това се дължи на разликите в отразяването на цените на едро, който зависи от състава на цените, механизма за ценообразуване и енергийния микс, използван за производството на електроенергия. Освен това различни държави от еврозоната са въвели или планират да въведат временни фискални мерки за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на енергоносителите върху потребителите. Докато в някои държави тези мерки оказват пряко въздействие върху потребителските цени (например чрез по-ниски косвени данъци), други са под формата на трансфери (например за домакинства с ниски доходи) и следователно нямат пряко въздействие.
Прогнозите от декември 2021 г. сочат, че средната инфлация на енергоносителите ще остане висока през 2022 г., поддържайки общата инфлация сравнително повишена, но би трябвало да спадне през 2023 г. и 2024 г. Очаква се инфлацията на енергоносителите да достигне връхната си точка около края на 2022 г. В допълнение към високите цени на горивата това високо равнище се очаква да бъде подкрепено от цените на газа и електроенергията, което отразява, наред с другото, забавено въздействие върху потребителските цени от увеличения на цените на едро през последните месеци, както и високите фючърсни цени на енергоносителите през зимата. След това се очаква инфлацията на енергоносителите постепенно да спадне, което отразява низходящите криви на фючърсите на петрола и газа и низходящи базови ефекти от високите месечни повишения на цените на енергоносителите през 2021 г. По-специално очаква се тези базови ефекти да окажат силно низходящо влияние върху енергийната инфлация през януари, март, юли и октомври следващата година.
Кумулативно през годината се очаква до ноември 2022 г. от инфлацията на енергоносителите да се извадят повече от 20 процентни пункта низходящи базови ефекти в сравнение с нейния темп през ноември 2021 г.
За 2023 г. и 2024 г. приносът на енергийната инфлация в общата ХИПЦ инфлация е много малък, което отразява низходящата крива на цените на петролните фючърси. Той обаче ще бъде подкрепен от отмяната на временните фискални мерки за намаляване на цените на енергоносителите и от националните мерки във връзка с изменението на климата.
Несигурността на политиката по отношение на бъдещото потребление на газ и петрол може да допринесе за колебливост на цените на суровините по време на зеления преход. Търсенето на петрол и газ зависи в решаваща степен от приетата в целия свят стратегия на политиката за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, както и от наличието на възобновяеми енергийни източници. Докато енергийната ефективност и производственият капацитет на възобновяемите енергийни източници се увеличат в достатъчна степен, търсенето на изкопаеми горива като газ може да остане високо и нестабилно.
В допълнение към националните политики в областта на изменението на климата политиките на ЕС в тази област и повишаването на цените на въглеродните емисии също могат да окажат въздействие върху тенденциите при цените на енергията. През ноември цените на квотите в рамките на СТЕ на ЕС се увеличиха до над 70 евро на тон еквивалент на CO2. Макар кривата на фючърсните цени в рамките на СТЕ да следва съвсем лек възходящ наклон, повечето оценки на равнището на цените на въглеродните емисии, необходими за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите, са по-високи от актуалните цени. Вероятно цените на въглеродните емисии ще се повишат в ЕС, тъй като Европейската комисия предложи да се реформира СТЕ на ЕС, по-специално чрез разширяване на обхвата на СТЕ, и да се преразгледа Директивата на ЕС относно данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията. Това може да окаже постепенно въздействие върху цените на енергоносителите с плавното въвеждане на предложените мерки.