Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София
С 2,3% от началото на годината ще се повиши общата издръжка на живота заради новите цени на топло- и електроенергията. След като през юни 2018 г. издръжката на живота достигна до 590 лв.,
очакванията са в края на годината да достигне размер средно на лице от 4-ричленно домакинство от около 595 – 597 лв. Това сочат сметките на експертите от КНСБ във връзка с увеличението на цените от
1 юли на природния газ с 10,81%, на топлоенергия средно със 7,33% (като диапазонът за отделните дружества е от 0,94 до 17,12%), на електроенергията за домакинствата - средно с 2,03% (в диапазон от
1,75 до 2,78%).
Експертните прогнозни оценки показват, че:
• С около 2.6% ще се увеличат необходимите разходи в групата на горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите. Тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане
на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства
от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период.
• Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София (столица), където 61,2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При средна сметка от 150 лв. за парно, през идващите зимни месеци
столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв.
• Средната стойност на месечната фактура на домакинство клиенти на EVN през 2017 г. е от 50,86 лв. и ще нарасне до 51,78 лв. или с 0,93 лв на месец, годишно с нови 11 лв.
Очакванията са ще нарасне енергийната бедност. Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 75 % от домакинствата в страната
живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (590 лв), това означава, че всяко, дори и незначително, поскъпване на живота ще свие потреблението, а хората в бедност и
социално изключване ще продължават да нарастват.
Красноречив измерител за широкия обхват на енергийна бедност са данните на Евростат, които сочат, че 36,5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно
топли, при средно за ЕС-28 от 8,2%. В тази класация отново заемаме първите позиции, след нас се нареждат Литва и Гърция с 29%. През 2017 г. средното българско домакинство заделя 14,8% от всички
разходи за покриване на групата "Жилища, вода, електроенергия и горива”, след като през 2010 г., делът на този разход е 14,3%. В абсолютно изражение тези разходи средно на домакинство са нараснали
с 11% спрямо 2016 г. и с 52,2% спрямо 2010 г.
Делът на тези разходи при бедните домакинства е значително по-голям, при това при тях комуналните разходи нарастват ускорено, докато при високодоходните се задържат на постоянни нива.
Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. Последните данни на Евростат сочат, че цените в България са нараснали с
84,6% в периода между 2000 и 2017 г., докато средното им повишение в рамките на целия ЕС е било от 36%. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от 257%),
Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).
Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми в България се повишават със 130,6%, докато средното увеличение за ЕС е от 57.2%, а в Германия е
от 38,1%.
Нарастването на цените все по-бързо доближава страна ни до средното ценово равнище на ЕС-28, въпреки, че доходите в България остават най-ниски в целия ЕС и по СПС са около 2.2 пъти от средните в
ЕС-28.
