Фокусът в него е върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития
Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития, без да нараним достойнството им и да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията си обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация? Трябва да ли да гледаме на самите себе си, журналистите, като на хора, изложени на травма и да вземаме необходимите мерки?
На тези и много въпроси от ключово значение за създаването на качествена и етична журналистика се опита да отговори Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), съставяйки практичен наръчник за отразяване на трагични събития и инциденти. Фокусът в него е върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. Използвани са най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ прихотерапевт.
Наръчникът е продължение на конференцията "Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора пострадали при инциденти?", организирана от АЕЖ-България през юни тази година, в рамките на която задно с експерти и практици потърсихме формулата за етично отразяване на трагични събития.
Конференцията и наръчника са изготвени с подкрепата на Микрофонд "Човек на годината” на Българския Хелзински Комитет.
