Перник вече гони столицата по високо заплащане, а Пазарджик се е сринал от най-богатите до най-бедните
За 15 години доходите в София са се увеличили 4.36 пъти, докато във Видин са нараствали много по-бавно - там увеличението е само два пъти. Заради трудовата миграция Перник вече гони столицата по
доходи. В други области обаче се наблюдава срив - Пазарджик изпада от групата на най-богатите до най-бедните. Ножицата ще продължи да се разтваря, защото в структурата на доходите все по-голямо
значение има заплатата, а в бедните области със застаряващо население и със слаб трудов пазар пенсиите заемат по-голяма тежест в семейния бюджет. Те обаче няма как да компенсират нарастването на
трудовите доходи. Това показва анализ на доходите за периода 2001-2016 г. на Института за пазарна икономика и геоинформационна компания "Мапекс", пише в. Сега".
За този период средният годишен доход на човек от домакинството е нараствал с по 240 лв. на година и за 2016 г. е стигнал 5167 лв. Зад тази усреднена стойност обаче се крият огромни разлики по
области. В София средният годишен доход на човек през миналата година е бил 7349 лв. и в най-високата група доходи столицата е сама. През 2001 г. обаче тя изобщо не е била сред най-богатите, а е
била в една подоходна група с Видин и Сливен. Любопитно е, че според данните доходите в столицата започват да растат чак след 2005 г., а дотогава са били около средните за страната. Днес разликата
с Видин е 2.1 пъти.
Във втората група с високи доходи - между 5780 и 6540 лв., отново има само една област - Перник. Тя дължи възхода си най-вече на всекидневната трудова миграция към столицата. В златната среда с
доходи между 5020 лв. и 5780 лв. са седем области - Плевен, Русе, Варна, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Смолян.
Тотално различна е картината в дъното на доходите. В групата с най-ниско ниво на доходи през 2001 г. е имало само една област - Търговище, с годишен доход под 1260 лв. В следващата група - между
1260 лв. и 1420 лв. - са попадали Монтана, Ловеч, Велико Търново, Добрич и дори Пловдив и Стара Загора. 15 години по-късно в двете най-ниски групи вече има 19 области. На най-ниското ниво, което
вече е до 4260 лв., Търговище не е сама. Компания й правят още Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Разград, Силистра и Кърджали. Следващата група области са с доходи между 4260 лв. и 5020 лв.
Стара Загора се е измъкнала в по-горна група, но Пловдив си остава тук. На това ниво са още Кюстендил, Благоевград, Шумен, Хасково, София-област, Враца, Велико Търново, Добрич, Бургас. "Все още е
видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на
домакинствата в следващите години", отбелязват от ИПИ.
София не е единствената област, която сериозно "мигрира" в класацията на доходите. Пазарджик се е сринал за 15 г. - през 2001 г. е бил в групата на най-богатите области, а през миналата година вече
прави компания на най-бедните с годишен доход под 4260 лв. на човек. Силистра и Разград са били в средата по доходи, а сега са на дъното.
"Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Други области като
Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Тежестта на редица области от
Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите
доходи на домакинствата в страната", заключават от ИПИ.
ТЕНДЕНЦИЯ
След известно колебание през кризата делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират
на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. "Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите
доходи през последните години можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат
същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил", посочват
от ИПИ. В тези области пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата - 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
БСК: Ставаме все по-необразовани и мързеливи
Десислава Колева
Дебатът за доходите и заплащането у нас става все по-ожесточен, след като вчера работодателите обвиниха синдикатите, че лъжат от сутрин до вечер, включително и премиера Бойко Борисов. Повод за
острите думи стана спорът за добавката за стаж, подновен покрай изказване на вицепремиера Валери Симеонов, че тя трябва да отпадне. Арбитър на двете страни е премиерът, който под натиска на
синдикатите миналата седмица даде гаранции, че премахването на класа не е на дневен ред. Днес обаче с него ще се срещнат работодателите, които настояват класът да отпадне. Според данни на бизнеса
добавката за прослужен стаж носи средно 12% към заплатите у нас.
"Моята лична позиция е, че синдикатите са вредни за България. Синдикатите пречат на развитието на икономиката, на развитието на държавата, на социалната сфера и на всички сфери на обществения
живот", заяви шефът на КРИБ Кирил Домусчиев. Той обяви, че сме се превърнали в "синдикална република".
Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев илюстрира вредата от синдикатите и административното определяне на минималните заплащания с приказката за "Трите прасенца". В
неговия вариант мързеливото, средно мързеливото и работното прасенце сами се разбират кой колко да получи от печалбата на построената от тях къща според заслугите им, но правителството се намесва и
казва, че всички ще получават поравно. Това принуждава работливото прасенце да замине за чужбина. Според Велев синдикатите лъжат, че заплатите ще замръзнат без добавката за клас.
Според изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев класът възпитава "търтеи, които непрекъснато искат, без да дават". "Ставаме все по-необразовани, все по-мързеливи, с
все по-малки компетентности, които пъдят инвеститорите.Сривът на инвестициите е вследствие на липсата на квалифицирана работна ръка, умения и хора, които спазват технологичната дисциплина", обяви
той.
Част от спора е и договарянето на минимални осигурителни доходи и механизъм за определяне на минималната заплата у нас. Бизнесът смята да бойкотира преговорите за осигуровките, докато не се приеме
формула за минималната заплата. Работодателите искат съотношението минимална към средна заплата у нас да е колкото е средното за ЕС, тоест 43%. У нас в момента средното съотношение е близо 51%,
като се включи и класът. Но има области като Видин, Благоевград и Кюстендил, където е около 80%. "Това е геноцид и расизъм срещу нискоквалифицираните работници, ромите, защото те не могат да бъдат
наети на тези заплати, тъй като икономиката не го позволява", коментира шефът на АИКБ Васил Велев.
СТАТИСТИКА
Бизнесът представи данни, с които доказва, че ръстът на минималната заплата, на минималните осигурителни доходи и на средните възнаграждения не са свързани по никакъв начин. От 2010 до 2017 г.
минималната заплата е нараснала с 93%, средната - с 53%, БВП - с 25%, а инфлацията за периода е 4 на сто, сочат данните на АИКБ.
