На следващоте позиции са Румъния, Латвия и Гърция, а най-малко застрашени от бедност са жителите на Холандия, Чехия, Финландия и Швеция
България е на челна позиция в европейската класация за бедност, показват публикуваните данни на Евростат за 2012-а година.
Според тях в риск от бедност и социално изключване са 49 на сто от хората в България, което е два пъти повече от средните за Евросъюза 25 процента.
На следващоте позиции са Румъния, Латвия и Гърция, а най-малко застрашени от бедност са жителите на Холандия, Чехия, Финландия и Швеция.
Според изследването 44 на сто от българите търпят сериозни материални лишения, като и по този показател България е на водещо място.
Близо една четвърт от европейците или 124,5 милиона души са били изложени на риск от бедност и социално изключване през 2012 г. Тенденцията е към повишение с 24,8% от европейските граждани през 2012 г. спрямо 24,3% през 2011 г. и 23,7% през 2008 г. Намаляването на броя на хората, заплашени от бедност и изключване е една от ключовите цели в стратегия "Европа 2020" на ЕС.
Заплашените от бедност хора са изправени пред поне един от следните проблеми – риск от парична бедност, остри материални лишения или живот в домакинства с много нисък трудов интензитет. В Европа 17% от населението е било заплашено от парична бедност през 2012 г. Най-висок е процентът в Гърция и Румъния (23%), а най-нисък е в Чехия и Дания (10%). Евростат припомня, че рискът от бедност е относителна мярка и прагът на бедността варира значително от една държава в друга.
В ЕС 10% от населението е било в положение на остри материални лишения или условия на живот, свързани с ограничения, заради липса на ресурси. Това се изразява например в невъзможност да си плащат сметките, да отопляват жилището си или да заминат на ваканция за една седмица извън жилището си. Най-високият процент на остри материални лишения се наблюдава в България (44% от населението) и в Румъния (30%), а най-нисък е в Люксембург и Швеция (1%).
10% от европейските граждани са живели през 2012 г. в домакинства с много нисък трудов интензитет, т.е. в които възрастните са използвали по-малко от 20% от трудовия си потенциал през годината. Най-висок е процентът в Хърватия (16%), Испания, Гърция и Белгия (14%). А най-нисък е в Люксембург и Кипър (6%).
