Всеки трети българин живее в тежки материални лишения
Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. 2235 лева са нужни на
четиричленно семейство, за да могат да живеят нормално през септември. Това са част от изводите от редовното проучване за издръжката на живот на Института за синдикални и социални изследвания към
КНСБ, огласени днес
Според анализаторите общата стойност на необходимите средства за издръжка на 4-ри членно домакинство (двама родители и две деца) достигат през м. септември до 2235 лв. Това включва разходите за
храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средната издръжка на живота на на 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 558,82 лв.
През последното тримесечие издръжката на живота отчита леки колебания нагоре с 0.4%, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0.4%.
Прегледът на тримесечните темпове дават основание да се твърди, че дефлацията все още не е устойчиво преодоляна. След като през първото тримесечие на 2016 г. се отчита най-силно намаление в
сравнение със същия период през последните две години, следва забавяне на темповете и нива се задържат около или малко над нулата. Причините са, от една страна, нарастване на цените на хранителните
стоки под влияние на сезонния фактор, увеличение на цените на електроенергията средно с около 0.04%, повишение цени на бензина и горивата, а от друга страна, намаление на цените на природния газ от
1 юли с нови 10% и последвало намаление на цените на топлоенергията средно с около 2.5%.
Издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тази тенденция на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на
икономиката. Има добри надежди в някои промишлени отрасли, следствие на които заетостта нараства с около 22 хил. лица. Възстановяването на пазара на труда ще продължи още дълги години, след като
загубата на работни места спрямо същия период на 2008 г. е с около 339 хил. лица.
Равнището на безработица продължава да спада и достига до 8%, но все още е с малко повече от 58 хил. лица спрямо 2008 г. Голям остава проблема и със структурни дефекти на пазара на труда, които
допълнително влошават ситуацията. Дълготрайно безработни са около 161 хил. души, или 60.6% от безработните лица са били без работа над 1 година. Така наречените "обезкуражени" лица наброяват 161
100 лица , като 35.8% от тях са лица до 34-годишна възраст. Ако прибавим обезкуражените лица към общия брой на безработните, то това ще получим коефициент на безработица от 12.3%. Освен това, тук
говорим за значително голям трудоспособен контингент, които не се използва в икономиката, тъй като не отговаря на изискванията на трудовия пазар. Несъответствието между търсене и предлагане на
работна сила оказва негативни ефекти за икономиката в дългосрочен план.
Доходите от труд нарастват със 7.5%, но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация. Освен това се наблюдават затихващи темпове на разходите за крайното
потребление на домакинствата и през второто тримесечие на 2016 г. вече спадат до 1.2%, след като предходното отчитат ръст от 2.5%. При тази ситуация намеренията на правителството да разчита на
вътрешното потребление като основен двигател на българската икономика няма да бъдат достижими. Ключов фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаване на доходите на
домакинствата.
30.5% от домакинствата са с общ доход на 1 лице под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. лица. Намалява броят на живеещи под абсолютния праг на бедността (с
около 57 хиляди лица), но темпът е бавен затова техният дял се задържа на високи нива.
48% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от 297 до 559 лв. (или около 3 млн. 462 хил. лица). Измененото е с по-високи темпове на нарастване (с +3.4%), което означава че лицата са по-близо до
издръжката на бедните домакинства и риска да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям.
21.5% от домакинствата са с общ доход на 1 л. над издръжката на живота (559 лв.), а това представлява около 1,6 млн. лица.
Общите изводи сочат че около 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота . Запазва се високия дял на домакинствата, които са
принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.
Ускореното движение между първите две групи е следствие от прякото влияние на нарастването на минималната работна заплата, както и намаляването на безработицата и раздвижването на пазара на труда.
Проблем остават ниските трудови възнаграждения , а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от "капана на бедността”. Тези данни се потвърждават и с високия относителен
дял на лицата с доход до ИЖ, които са с най-висока степен на риск от изпадане в бедност при непредвидени ситуации.
Тези изводи се потвърждават и от последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015 г. 41.3% от населението у нас е изложено на "риск от бедност и социално изключване" , при средно ниво от
23.7% за ЕС-28. България е държавата членка на ЕС, отчитаща най-висок дял на лицата, намиращи се в риск от бедност или социално изключване, след страната ни се нареждат Румъния (37.3%) и Гърция
(35.7%). Макар и с намаляващ дял на лицата в риск от бедност или социално изключване спрямо 2008 г. (44.8% за 2008 г.), България запазва лидерската си позиция в ЕС по този показател.
България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).
Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Във всички области на страната, с изключение на София, средната заплата е по-ниска от средната за
страната. Все по-силно се разтваря ножицата между столицата и най-бедните области в страната. Трудовите възнаграждения във Видин (648 лв.) са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.).
Причините се обясняват със застаряващо население в по-малките населени райони, така и с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми,
свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места.
В 9 от 28 района размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията
са Видин (648 лв), Силистра (674 лв.), Ямбол (692 лв), Благоевград (660лв), Кюстендил (674 лв.), Перник (695) Хасково (698 лв. ), Смолян (687 лв).
Все пак в картината на средните възнаграждения има и положителна новина - заплатите във Видин са се повишили с 10.8%, а наетите лица с 0.8% спрямо първото полугодие на миналата година. Във всички
области се наблюдава ръст на работните заплати, макар и с различна степен от 1.1% (Враца) до 14.1% (Монтана)
32% от всички наети лица в икономиката на страна работят в София. Средната заплата е с 35% по-висока от средната за страната. По-големият брой работещи в София, при това на чувствително по-висока
заплата, са причината за нарастването на абсолютния размер на средната заплата за страната.
Ако изключим София от наблюдението за трудовите възнаграждения, то тогава средната заплата за страната достига до 792 лв . през второто тримесечие на 2016 г. При тези условия нарастването на
заплата изпреварва средния ръст за страна и достига до 8.5% спрямо същия период на миналата година, което се дължи на по-забавения темп на нарастване на СРЗ в София (6.2%) в сравнение с останалите
области. В 17 области се отчитат нарастване по-високо от средния ръст за страната: Монтана с (14.1%), Добрич (12.7%), Ловеч с 11.1%, Русе (12.7%), Смолян (12.1%), Хасково (11.7%).
Общ извод: остава сериозен проблема със силната регионална диференциация на заплати и заетост, който се обосновава от абсолютно ниския размер на работните заплати и големият обхват на нископлатени
работници. Разликите в стандарта на живот в различните региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде
ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението.
Компенсацията на наемния труд като дял от БВП през последните година отчете видим подем от 36.9% през 2012 г. достига до 41.3% през 2015г, но все още продължава да бъде сред последните места. След
България остават: Румъния (32.3%), Полша (36.6%), Словакия (38.4%), Италия (39.6%), Ирландия (30.6%), Чехия (39.9%). Въпреки положителните промени България значително изостава от средните нива на
страните на ЕС-28 ( 47.4%), като в повечето от старите държави членки този показател е около или над 50% от БВП. Тези данни предполагат, че все още за българската икономика остава проблема в
първичното разпределение на доходите между труд и капитал, вследствие на който не може да бъде реализирана в оптимален обем една пo - ускорена политика на догонване на работните заплати спрямо
средноевропейското ниво;
Въпреки напредъка в дела на компенсация на наемния труд, по равнище на доходи България е на последно място не само сред страните-членки на ЕС-28, но и в региона. Сравнителният анализ показва, че
номиналният размер на СРЗ в България от 420 евро е с около 5.5 пъти по-нисък от средните нива на ЕС-28 (2293 евро). Повече от 12 пъти е по-ниска работната заплата в България от тази в Швейцария, от
Германия с около 6.2 пъти. Размерът на работната заплата в България значително изостава от същия на Балканските страни. Въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната
работна заплата през 2014 г. е по-висока от тази в България с 21.9%. СРЗ на Македония е по-висока с 16.6%, на Сърбия с 35%.
Драстични различия в трудовите възнаграждения се регистрират по браншове за една и съща работа в полза на страните от Съюза:
Производство на облекла – в Испания СРЗ (1606 евро) е с 5.8 пъти по-висока от тази в България ; Румъния (402 евро) с 1.4 пъти, Кипър с 3.9 пъти, Полша с 1.9 пъти;
Производство на лекарствени вещества и продукти - в Испания СРЗ (3480 евро) е с 6.5 пъти по-висока от тази в България; Румъния (1018 евро) с 2 пъти, Кипър с 3.6 пъти, Полша с 2.5 пъти;
Хотелиерство - Испания (1642 евро) или с 4.4 пъти по-висока, Кипър (1290 евро) с 3.4 пъти, в Полша с 1.8 пъти;
Образование – Испания с 4.1 пъти по-висока, Румъния (607 евро) с 13.9%, Кипър с 4.4 пъти, Полша(931 евро) с 2.2 пъти.
КНСБ продължава да настоява за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите.
